На 12 септември 1683 г. приключва двудневното сражение за Виена, с което се слага край на близо двумесечната обсада на австрийската столица от Османската империя. Това е вторият опит на османците да превземат града – първият датира от далечната 1529 г. Провалът им сега поставя началото на хегемонията на Хабсбургската династия в Централна Европа.

Обсадата започва на 14 юли 1683 г., когато пред стените на Виена пристига армия от близо 90 000 души, сред които и 12 000 еничари. Командващият османските сили велики везир Кара Мустафа паша избира бавен натиск пред директен щурм. Виенчани предварително разрушават къщите извън града, оставяйки празна равнина, която да изложи нападателите на ответен огън. Тъй като османските оръдия са остарели, а градските стени – подсилени, турците се съсредоточават върху копането на тунели и поставянето на мини, с които да разрушат укрепленията. Въпреки че армията им превъзхожда защитниците в съотношение 20:1, Кара Мустафа паша не нарежда щурм – според някои историци целта му е била да избегне големи загуби в жива сила и да запази богатствата на града от разграбване.

Развръзката идва на 11 септември 1683 г., когато пристига помощ от около 84 000 европейски войници. Полският крал Ян III Собиески поема командването на обединените полско-австрийско-германски сили и нанася решителния удар срещу армията на Кара Мустафа паша. Битката остава в историята и с най-голямата кавалерийска атака, водена някога.

Османците понасят около 15 000 жертви, а 5000 души са пленени заедно с всички оръдия. Съюзниците дават около 4500 убити и ранени. Въпреки разгрома и отстъплението турците намират време да избият пленниците си, с изключение на благородниците, чиито откуп може да им донесе значителни средства.

Победата не само спира експанзията на Османската империя в Европа, но и носи на Полша международен престиж и славата на „предна крепост на християнството“. В чест на Ян Собиески австрийците издигат църква на хълма Каленберг, северно от Виена. Неговото име носят още железопътният маршрут от Виена до Варшава и съзвездието Скутум Собиескии (Щитът на Собиески). Понеже кралят поверява кралството си на Ченстоховската Богородица преди битката, папа Инокентий XI разпростира празника на Святото име на Мария – дотогава честван само в Испания и Неаполитанското кралство – върху цялата католическа църква. Празникът се отбелязва на 12 септември.