На 10 ноември 1885 г. Видин се превръща в една от най-недооценените точки на Сръбско-българската война. След като сръбските части преминават през Кула, капитан Атанас Узунов не приема открит бой, а съсредоточава силите си във Видинската крепост. Градът е стратегически важен, защото отваря път към вътрешността на страната и към София.

Силите са неравни. Срещу защитниците, наброяващи няколко хиляди души, включително запасни войници, доброволци и опълченци, настъпва генерал Лешанин с многохилядна, добре обучена армия. Още на 9 ноември той обкръжава Видин по суша и изолира подстъпите към крепостта. Уверен в превъзходството си, сръбският командир изпраща предложение за капитулация, но капитан Узунов отхвърля ултиматума.

Първите сръбски атаки са посрещнати с неочаквано силен артилерийски огън. Оръдията, които мнозина смятат за остарели и почти безполезни, нанасят сериозни поражения и спират настъплението. Лешанин подновява щурма, но и втората вълна е пометена. Защитниците не само удържат позициите, но и предприемат излази – на 13 ноември при мъгла атакуват сборен сръбски полк, а на 15 ноември отряд под командването на подпоручик Тодоров се включва в ожесточен бой на нож. Българските части дават жертви, но нанасят тежки загуби и се оттеглят в крепостта.

Артилерията остава решаващ фактор. Точният огън по сръбските батареи, лагер, кухни и позиции предизвиква паника и объркване. Лешанин дори започва да подозира, че на българите помагат румънци от отсрещния бряг. Нощните лодки с големи сандъци, които той приема за снаряди, се оказват доставки на ракия, вино и шампанско – „боеприпаси“, с които румънците подкрепят настроението, а не армията.

На 16 ноември влиза в сила примирие, но зад кулисите Виена неофициално насърчава Лешанин да продължи и да превземе Видин. Сръбският командир започва артилерийска подготовка за нов щурм, а българските оръдия отговарят незабавно. След като сръбските части са разстроени, капитан Узунов повежда пехотна атака и изпраща телеграма за нарушеното примирие. В отговор на дипломатическата колебливост е заявено, че Узунов е смел и умен военен, който ще действа по своя преценка и няма да спре, докато не стигне до Ниш.

Отбраната на Видин остава в сянката на Сливница, но показва същата решителност: малка и разнородна сила, водена от офицер, който отказва да предаде крепостта, осуетява плана за бърз сръбски марш към София.