Пациенти в последните седмици и дни от живота си често съобщават за ярки сънища и видения на починали близки. Тези преживявания изглеждат изключително реални за тях и обикновено им носят спокойствие. Много малко думи се разменят между човека в съня и сънуващия, но сякаш всичко е разбрано. Пациентите рядко търсят обяснение, а възприемат видяното като ясно и лично преживяване.

Наблюдения в палиативната медицина, обхващащи над 1500 интервюта с пациенти в края на живота им, показват, че около 88% от хората, съобщили за подобни преживявания, ги определят като положителни и успокояващи. Виденията невинаги започват непосредствено преди смъртта – при някои хора се появяват седмици или дори месеци по-рано и постепенно стават по-чести.

Една пациентка например разказва, че виждала майка си, починала 30 години по-рано, да седи в стаята и да я чака. По-късно жената описва и преживяване, в което разпознава няколко починали членове на семейството си. Често се появяват хора, които са имали особено значение за пациента, докато роднини или партньори, с които отношенията са били тежки, може изобщо да не присъстват.

Въпреки многогодишните наблюдения не може да се докаже откъде идват тези преживявания или че починалите близки действително посещават пациентите. Значението им е преди всичко психологическо. Виденията често се появяват около загуби, чувство за вина, стари конфликти и други незавършени емоционални преживявания. При някои пациенти те носят усещане за помирение и завършеност.

Самото умиране се описва като постепенен процес. С приближаването на края хората обикновено прекарват все повече време в сън и състоянието им постепенно се променя. Наблюденията не дават научно доказателство за живот след смъртта, но показват интересен и многократно описван феномен в палиативната медицина: за много хора образите на починали близки могат да бъдат източник на спокойствие в последния етап от живота.