Антонио Вивалди, роден на 4 март 1678 г. във Венеция, е един от най-великите композитори на барока. Син на цигулар в „Сан Марко“, той получава първите си уроци от баща си. През 1703 г. става свещеник, но заради проблеми с косата си е наричан „Червения свещеник“. Здравословни проблеми го отдалечават от църковните служби и той се посвещава на музиката.
По-голямата част от кариерата му преминава в сиропиталището „Оспедале дела Пиета“, където преподава цигулка и ръководи оркестър. Там създава стотици произведения за своите ученички. Най-известният му цикъл, „Четирите годишни времена“ (1725), е ярък пример за програмна музика – с музикални средства той рисува птичи песни, бури, лов и танци, подкрепени от сонети.
Вивалди композира над 500 концерта, 50 опери, сонати и духовна музика. Той утвърждава тричастната структура на соловия концерт (бързо-бавно-бързо) и оказва влияние върху Бах. Приживе е известен във Венеция, Рим, Амстердам и Виена, но умира в бедност на 28 юли 1741 г. във Виена на 63 години. Гробът му е неизвестен. Днес музиката му продължава да вдъхновява.