Скъпата цена на институционалното мълчание

Случаите „Осемте джуджета“ и „Нотариуса“ са дълбоко неприемливи, защото показаха колко уязвима може да бъде съдебната власт, когато частни мрежи получат достъп до кадрови решения, наказателни производства и други публични правомощия. От узнаването за тях е било настоявано последователно за публична отчетност на разследванията, без институционалното мълчание да се приема за нормален изход. Оглушителната липса на убедителен резултат години по-късно задълбочава съмненията, че тези явления са устойчив фактор в управлението на системата и в начина, по който тя пази обществото от престъпност.

Най-тежката последица от това безсилие се понася от почтените магистрати. Когато съмнението остане неизяснено, то се прехвърля върху цялата система, а стотици съдии, прокурори и следователи плащат с репутацията си за зависимости, отгледани на тъмно. Мнозинството български съдии, прокурори и следователи са почтени, компетентни и работливи – корупционните мрежи обхващат ограничен кръг хора, успели да овладеят ключовите места, от които системата се управлява. Институционалното завладяване се разпознава по способността частен интерес трайно да насочва упражняването на публична власт, а не по това каква част от служителите обслужват този интерес.

Какво всъщност е ветингът

Ветингът е извънредна и независима проверка, която установява дали магистратът притежава необходимата почтеност, професионална пригодност и независимост, за да продължи да упражнява поверената му публична власт. Имуществената проверка е само част от него. Обхватът може да включва съответствието между имущество и доходи, конфликтите на интереси, недекларираните зависимости, контактите с лица, свързани с търговия с влияние, необяснимите кариерни предимства и начина, по който са упражнявани административни, кадрови и дисциплинарни правомощия. Ветингът няма единно съдържание – то зависи от установения проблем.

Широкообхватна проверка може да бъде оправдана само при доказано трайно завладяване на системата и неспособност на обичайните средства за контрол да я прочистят. Всяка нейна форма трябва да е съобразена с конкретен проблем, с категорична прогноза за очаквания резултат, включително рисковете, и с ясно поемане на отговорност от институциите, които ще я проведат. Ветингът е шокова мярка, сравнима с ампутация или прием на отрови при животозастрашаващо състояние без по-щадящо лечение: той отслабва независимостта и имунната устойчивост на съдебната власт, намалява капацитета ѝ, носи риск от блокиране на цели звена и изисква дълъг период на възстановяване. Обществото трябва да е предупредено, че качеството на правораздаването временно ще се влоши дори при успешен ветинг, и да е съгласно с такова изпитание. Категорично неприемливо е ветингът да прикрива смяна на задкулисния господар или да служи за възмездие, кадрово пренареждане според лична лоялност и наказване на независима професионална позиция.

Чуждите уроци: Албания, Молдова и Сърбия

Албания предприе най-всеобхватната преоценка в Европа след официално признаване на дълбока корупция и тежка загуба на доверие. Всички действащи съдии и прокурори бяха проверени за имущество, почтеност и професионална пригодност. Към март 2026 г. окончателен резултат има по около 800 производства: приблизително 350 магистрати са потвърдени, около 280 са освободени, а близо 170 производства са прекратени, включително 114 след оставка на проверявания. Това е модел за цялостно преосноваване на система, призната за завладяна.

Молдова избра по-ограничен подход. Проверката започна от кандидатите за органите на съдебното и прокурорското самоуправление, а след това обхвана определени магистрати и кандидати за ключови длъжности. При предварителната проверка на кандидатите за самоуправление окончателен резултат има за 69 души: 26 преминаха, а 43 не преминаха. Отделната комисия за съдиите разгледа през 2025 г. 69 от общо около 200 насочени към нея лица, като 30 преминаха. Към юни 2026 г. приключи оценяването на 70 от 190 насочени прокурори, от които 42 преминаха. Самите числа показват сложността на процеса.

Сърбия е постоянно припомняният лош пример. През 2009 г. близо 840 действащи съдии не бяха преназначени при решения с общи мотиви, без предварително изслушване и без еднакво прилагане на обявените критерии. След намесата на Конституционния съд 540 души, близо 65% от непреназначените, бяха възстановени. Когато проверката няма убедителни индивидуални основания, тя самата може да се превърне в инструмент за завладяване на съдебната власт – затова с темата за ветинга не бива да се спекулира.

Проверката трябва да следва властта

Редовните средства – дисциплинарна отговорност, атестиране, имуществен контрол и наказателно преследване – не са изчерпани, но са разпокъсани, преследват различни цели и не дават обща картина на отпора срещу зависимостите. Някои от тях дори биват инструментализирани за натиск върху неудобни магистрати и контрол върху лоялност. Остават и слепи зони: когато сведенията не се събират и съпоставят системно, а се гледат само индивидуални прояви, устойчивата зависимост изглежда като поредица от несвързани отклонения, а избирателното назначаване, командироване или наказване остава скрито зад формално законосъобразни решения. Затова е необходима обща оценка на действието на тези средства и резултатите от производствата по „Осемте джуджета“ и „Нотариуса“, чийто предмет са именно зависимостите.

Категорично се отхвърля презумпцията, че всички съдии, прокурори и следователи са непочтени и трябва отново да кандидатстват за местата си. Проверката трябва да следва властта и властовия риск: по-голямата власт предполага по-задълбочена и по-честа отчетност. Равенството пред закона не изисква еднакъв обхват на проверката на редовия магистрат и на човека, който решава назначения, повишения, командирования и дисциплинарни производства. Засилена независима проверка като редовен и постоянен механизъм е обсъдима при заемането на длъжностите с най-голяма кадрова, дисциплинарна и управленска власт: членовете на ВСС и Инспектората, главния прокурор, председателите на върховните съдилища и ръководителите на структури, които разпределят хора и ресурси и контролират чувствителни производства. Извън тях системата трябва да реагира при конкретни данни за зависимост, конфликт на интереси, необяснимо имущество, злоупотреба с власт или избирателно упражняване на правомощия.

Йерархичното устройство на прокуратурата увеличава уязвимостта ѝ – и точно затова към независимостта ѝ трябва да се поставят високи изисквания. Продължителното временно заемане на ръководна длъжност от изпълняващи функциите ръководители натрупва власт без пълната легитимност на проведен конкурс и без ограниченията на титулярния мандат. В такава среда натискът действа чрез очакването за кариерна награда, опасението от неблагоприятно кариерно въздействие или убеждението, че професионалното несъгласие ще има лична цена. Почетеното мнозинство се защитава чрез ограничаване на властта, която малцина могат да упражняват над него: ръководителят да организира работата и да носи отговорност за нея, а прокурорът да решава според закона, доказателствата и професионалното си убеждение, без да изчислява как решението ще се отрази на кариерата му.

Стандартът за главния прокурор

Главният прокурор разполага с най-голямата концентрация на управленска и институционална власт в прокуратурата. Поведението му определя отношението към професионалното несъгласие, начина, по който се водят обществено значимите дела, и способността на прокурорите да работят без натиск. Почтеността трябва да е предварително условие за допустимост до тази длъжност – професионалната подготовка и добре написаната концепция не могат да компенсират установена зависимост, злоупотреба с власт или липса на управленска зрялост. Неприемлив е кандидат, който разбира ръководството като лично командване, подменя правния аргумент с нападателна публична реторика, внушава вина преди произнасянето на съда, допуска избирателно разгласяване на материали от производства, въвлича прокуратурата в политически сблъсъци, представя критиката към себе си като посегателство срещу институцията, разделя професионалната общност според личната лоялност и възприема отчетността като ограничение на независимостта. Участието в шумно огласени разследвания, медийната разпознаваемост и бързото израстване в йерархията не доказват способност да се ръководи прокуратурата.

Преди откриването на номинациите ВСС трябва да приеме и публикува профил на длъжността и еднакви правила за оценяване. Проверката за почтеност трябва да е самостоятелен етап, предхождащ сравнението между кандидатите, и да се извършва от проверяващи, независими от хората, които издигат кандидатурите, и от самия кандидат. Установена зависимост, злоупотреба с власт или недостоверност на декларираните обстоятелства трябва да прекратява участието в процедурата. Проверката обхваща имуществото и доходите, конфликтите на интереси, отношенията, пораждащи риск от зависимост, достоверността на декларациите и начина, по който кандидатът е упражнявал предоставената му власт. Всяко съмнение трябва да бъде конкретизирано и проверено, кандидатът да получи възможност да отговори, а резултатът – публично и индивидуално мотивиран. Същият стандарт е приложим и към самите кандидати за ВСС: съвет, избран при по-ниски изисквания за почтеност, няма убедителност да оценява бъдещия главен прокурор.

Как се доказва зависимост

Зависимостта оставя следи в решенията, последователността им и ползите, които произвеждат. Тя не се доказва с едно подозрително обстоятелство, а с повтарящ се модел. Кариерната услуга се разпознава, когато решение в полза на определен кръг е последвано от необичайно бързо повишение, командироване, назначаване или защита от дисциплинарна отговорност, а към други магистрати при сходни обстоятелства се прилага различен стандарт. Неформалната лоялност личи от трайното съобразяване с чужд интерес, особено когато магистратът поема професионален и репутационен риск без убедително служебно обяснение, а впоследствие получава подкрепа или предимство. При контролираното бездействие се проверява как са решавани сходни случаи, събрани ли са очевидните доказателства, спазени ли са сроковете, сменян ли е екипът, прекъснала ли е работата без обяснение и кой печели от забавянето. Границата е ясна: професионалният контакт има ясна служебна причина и може да бъде обяснен открито, а основателното съмнение започва от конкретен проверим факт. Така могат да бъдат разкрити реалните зависимости, без подозрението или преднамерените компромати да се превръщат в инструмент за натиск върху независимия магистрат.

Какво може ВСС още сега

ВСС разполага с достатъчно правомощия, за да престане да бъде толерантен наблюдател. Още в първите 100 дни от мандата следва да бъде представен публичен базов доклад за забавените конкурси и атестации, командироването, продължителното изпълнение на ръководни длъжности, дисциплинарната практика, кадровите дефицити и установените рискове за почтеността. Без достоверна начална картина всяка реформа остава без измерима цел и в края на мандата всеки може да обяви успех или провал, без да го доказва.

Решенията за назначения, повишения, командирования и дисциплинарна отговорност трябва да почиват на предварително известни критерии с предварително установена тежест, за да не бъдат приспособявани към биографията на фаворизиран кандидат. Данните за командироването и временното ръководство трябва да бъдат събрани в достъпен публичен регистър, конкурсите – с публичен график и проследяване на причините за всяко забавяне. При данни за конфликт на интереси, външен натиск или използване на административна власт за лично облагодетелстване ВСС дължи навременна проверка и ясен отговор. Резултатът в края на мандата трябва да се вижда в числа: колко ръководни длъжности се заемат временно, колко време продължават конкурсите и атестациите, как е реагирано на установени случаи на натиск и конфликт на интереси, намалели ли са необяснимите различия в натовареността, заплащането, кариерното развитие и дисциплинарната практика.

Сам по себе си какъвто и да е ветинг не доказва ограничаване на зависимостите. Успех ще има, когато начинът на функциониране и моделът на управление на системата гарантират, че професионалното развитие на магистрата се определя от неговите качества и работа, а не от близостта до административната власт или други лоялности. Ветингът като крайно средство е допустим само при пълна сигурност, че редовните средства са негодни или дисфункционални – а имунната система на българската съдебна власт може и трябва да сработи, стига да бъдат предприети правилните стъпки по спазване на закона и професионалната етика и по осветляване на всички нелицеприятни явления. Съдебната власт като цяло и прокуратурата в частност не бива да бъдат очерняни и демонизирани, защото системата притежава огромен потенциал за възходящо развитие, а отговорността на ВСС и на бъдещия му състав в този процес е ключова.