Глобалните вериги за доставки са подложени на едновременен натиск от три посоки: потенциални транзитни такси в Ормузкия проток, рекордно ниски нива на водата в ключови европейски реки и забрана на САЩ за внос на роботи. Всяко от тези събития поотделно би било сериозно изпитание, но заедно те създават стрес тест за компаниите, разчитащи на международни морски превози или европейска дистрибуция.

В Ормузкия проток Иран обмисля налагане на такси за преминаване, а корабните превозвачи вече предупреждават, че разходите няма да останат само за товарите, насочени към Персийския залив. Те вероятно ще бъдат разпределени върху други етапи от маршрута, което означава, че вносители и износители без пряк контакт с региона също могат да видят по-високи сметки за превоз. Военният конфликт в района допълнително поддържа високи застрахователни премии. Водят се преговори за временен алтернативен маршрут, но без участието на САЩ, което прави решението несигурно.

В Европа реките Рейн и Дунав са на исторически минимални нива, като измерванията в Германия чупят предишни рекорди. Рейн е основен маршрут за превоз на химикали, автомобилни части, въглища и потребителски стоки между Германия, Нидерландия и Швейцария. Операторите на баржи са принудени да намаляват товара или да спират плавания. Горещата вълна допълнително засилва напрежението върху селскостопанските доставки. Макар че ниските води не са новост, мащабът сега надхвърля всичко познато от 2018 и 2022 година, а старите аварийни планове може да се окажат недостатъчни.

В САЩ Федералната комисия по комуникациите забрани вноса на роботи, които не са произведени в страната, позовавайки се на рискове за сигурността. Това пряко засяга складовете, където значителна част от роботизираните системи идват от чужбина. Ограничението идва в момент, когато строителството на складове в САЩ расте, а нуждата от автоматизация се увеличава. Компаниите, които планират нови системи, трябва да проверят дали доставчиците им отговарят на новото изискване за местно производство.