Поетът, който бягаше от славата

Публий Вергилий Марон е роден на 15 октомври 70 г. пр.н.е. в Андес, край Мантуа, и умира на 21 септември 19 г. пр.н.е. в Брундизий. Между тези две дати той създава „Буколики“ („Еклоги“), „Георгики“ и „Енеида“ – произведения, превърнали латинската поезия в един от стълбовете на европейската литература.

Въпреки величието на творбите си, Вергилий бил всичко друго, но не и публична фигура. Древните биографи го описват като изключително затворен човек. Когато го разпознавали по улиците на Рим, той често се скривал в най-близката къща, за да избегне любопитни погледи. Учил е реторика в Рим, но публичното слово не било неговата стихия. Според преданията пледирал само по едно съдебно дело, след което избрал философията и уединението пред кариерата на оратор или политик.

В Неапол получил прякора Партиниас – име, свързвано със скромност и целомъдрие. Скромността му била толкова голяма, че рядко се появявал публично. Физическият му образ също не съвпадал с представата за изискан придворен поет: описват го като висок, едър, с тъмен тен и вид на селянин. Страдал от променливо здраве, стомашни и гърлени проблеми, главоболие и кръвотечения. Ядял и пиел малко.

Двустишие на портата и отказ от подарък

Една от най-странните истории за Вергилий е свързана с Октавиан Август. Поетът написал през нощта кратко двустишие, сравняващо императора с Юпитер, и го оставил на портата на двореца. Стиховете гласели: „Нощем вали непрестанно, сутрин отново има зрелища; Цезар дели властта с Юпитер.“ Когато Август поискал да разбере кой е авторът, Вергилий не се представил. Друг поет – Батил – приписал стиховете на себе си и получил наградата. Истинският автор по-късно намекнал за измамата с нови стихове, но отново останал в сянка.

Вергилий не се чувствал удобно и с материалните облаги. Август му предложил имот на изгнаник, но поетът не можал да реши дали да го приеме. Въпреки че разполагал със значително богатство и дом близо до градините на Меценат, предпочитал да живее извън Рим – в Кампания и Сицилия.

Искал да изгори „Енеида“

Най-известната странност в живота му идва в края. Вергилий работил около 11 години върху „Енеида“, но не смятал поемата за завършена. През 19 г. пр.н.е. заминал за Гърция, за да я преработи, а по време на пътуването се разболял. На смъртното си легло поискал ръкописа, за да го изгори. Бил недоволен от незавършените стихове и липсата на последна редакция. Приятелят му Луций Варий Руф отказал да изпълни желанието, а след смъртта на поета Август наредил произведението да бъде публикувано.

Така най-великият римски епос оцелява въпреки волята на своя автор. Вергилий, който избягвал тълпите, не обичал публичните речи и прекарвал живота си в уединение, оставя поема, превърнала се в един от най-публичните текстове на античността.