Русия вербува украински военнопленници, като използва изтезания, побои и психологически натиск, за да ги принуди да се присъединят към формирования, представяни като „доброволчески“. Един от примерите е 25-годишният старши лейтенант Павло Олейник. Преди пленяването си той служи в 101-ва бригада на украинските въоръжени сили. След токови удари, побои и издевателства той приема предложението да влезе в батальона „Максим Кривонос“. По собствените му думи го прави, за да се възползва от първата възможност да стигне до фронта и да избяга на контролирана от Украйна територия.

Руската пропаганда започва да говори за отряди от бивши украински войници в началото на 2023 г. Тогава се споменава „Доброволчески батальон Богдан Хмелницки“ в състава на формирование „Каскада“ в т.нар. Донецка народна република. Твърди се, че в него има около 70 бивши украински военнопленници, но въпреки интереса са открити едва десетина души, заявили желание да се запишат. Това наистина са били пленени или дезертирали граждани на Украйна, но от 2024 г. за формированието не се говори и не е известно дали още съществува.

По-късно е обявено, че пет подобни подразделения се сливат в т.нар. „Украинска доброволческа бригада със специално предназначение“. Данните за тези батальони са оскъдни. Каналите им в социалните мрежи публикуват предимно обзор на украинските новини с критики към властта и акцент върху принудителната мобилизация. В съобщенията се споменават десетина души, представени като бивши военни от украинската армия, попаднали в плен или дезертирали. В повечето случаи те не показват лицата си. Няма и признаци за участието им в бойни действия.

Установени са личностите на четирима бойци, появяващи се във видео на един от отрядите – те наистина са били пленени от Русия. И макар пред камерата да твърдят, че участват доброволно в руското формирование, това не може да се потвърди достоверно.

Батальонът „Максим Кривонос“, също част от бригадата, е най-силно представен в медиите. За разлика от другите, при него има признаци за участие в бойни действия – както от думите на Олейник, така и от данни на украинските служби. Те сочат, че формированието е било привлечено към боевете по Покровското направление. Има сведения и за предишни участия в боеве на войници от този батальон. Точният им брой не е известен – споменават се около 200 души, но в разпространените видеа се виждат само няколко десетки. Идентифицирани са над 30 души от батальона, потвърждавайки, че те са попаднали в плен през 2023-2024 г.

Според експерт по отбранителна политика в Русия не са възможни доброволчески формирования, които не са одобрени и не се контролират от централната власт. Формированията от украинци са „имитация“, предназначена да отклони вниманието от „Руския доброволчески корпус“, воюващ на страната на Украйна срещу Русия. Това мнение се споделя и от представители на украинското разузнаване. Украински ветеран, държан в руски плен от май до края на 2022 г., казва, че руските военни често споменавали „Руския доброволчески корпус“ и не криели, че това е основната причина да се заемат със създаването на контраформирование. Те се вбесявали от факта, че има руснаци, воюващи на страната на Украйна, докато украинци, воюващи на страната на Русия, няма.

Самото вербуване на противников военнопленник за собствените въоръжени сили не е военно престъпление, ако е извършено без принуда. Но натискът, заплахата или насилието са явно нарушение на третата Женевска конвенция и на Римския устав на Международния наказателен съд. Според международни данни над 95% от разпитаните след освобождаването им украински пленници са били подлагани на мъчения или жестоко отношение, докато са били в руски плен. Отчитайки физическото и психическото състояние на завърналите се, всеки случай на „доброволно“ вербуване най-вероятно е доста съмнителен. Не се изключва възможността да има и случаи, при които пленници доброволно са преминали на страната на Русия, ако идейно са по-близки до идеологията на окупаторите.

Украински правозащитник, прекарал две години в руски плен, разказва, че и на него, както и на всички пленници, му е било отправено предложение да премине на страната на Русия. В неговия случай това станало още след първия сериозен побой – като демонстрация, че могат да правят с него всичко възможно, поради което трябва да е съгласен на всичко. Подобни са и преживяванията на украински ветеран. С пленниците работят различни структури – някои се опитват да изтръгнат признание за военни престъпления, други – да вербуват за разузнаването, трети подбират „ценните“ за размяна. На всички пленници са били правени предложения за участие в „доброволчески“ формирования – след достатъчно психологически натиск.

Нито правозащитникът, нито ветеранът познават лично украинци, съгласили се да влязат в състава на руската армия, тъй като за повечето това е преминаване на червена линия. Павло Олейник споделя, че е получавал четири пъти такива предложения. След три отказа решил да приеме – единствено, за да може да избяга. По неговите думи сред привлечените в батальона бивши пленници имало както доброволци, така и хора, съгласили се под принуда. Общо били към 50, като били под постоянна охрана и всяка тяхна стъпка се контролирала. Имали право да говорят по телефона само под наблюдение.

Олейник от година и половина е в Украйна, където е смятан за руски военнопленник. Същевременно срещу него се води досъдебно разследване за възможна държавна измяна, извършена в условията на военно положение. Досега обаче не му е отправено официално съдебно обвинение.