На 4 август се навършват 109 години от създаването на най-популярния български боен марш „Велик е нашият войник“. Той е написан през 1916 година край Охридското езеро от Михаил Шекерджиев, който композира музиката, и подпоручик Константин Георгиев, автор на текста. Двамата служат в 23-ти пехотен Шипченски полк по време на Първата световна война.

Михаил Шекерджиев е роден в Габрово през 1889 г. Завършва Софийската духовна семинария, учи цигулка при Наумов и композиране при Добри Христов. Посвещава живота си на преподаване в Държавния институт за слепи деца. Участва в двете Балкански войни и в Първата световна война, като минава целия път на полка до Струга.

Константин Георгиев е роден в Казанлък през 1884 г. Завършва военната гимназия и ВНВУ, а след това заминава да учи право в Русия. Мобилизиран е през 1915 г. в 23-ти пехотен Шипченски полк. Участва в боевете при Дрин и Струга и излива възторга си от българския войник в стихотворението си.

Шекерджиев харесва стихотворението и за два дни написва музиката. Така през 1916 г. маршът тръгва по своя славен път. Бързо става популярен в цялата армия, а по-късно и сред гражданските хорове. Въпреки че полкът има и друг марш, песента на Георгиев и Шекерджиев се превръща в най-обичаната войнишка песен.

След 9 септември 1944 г. текстът е променян няколко пъти по политически причини. Маршът обаче е толкова обичан, че комунистическата власт не успява да го забрани, както прави с други войнски шедьоври. На 31 май 2001 г. със заповед на министъра на отбраната Бойко Ноев е обявен за химн на Българската армия. През 2017 г. в Казанлък е издигнат скромен паметник в негова чест.

Този марш остава върхово постижение на българското музикално и поетично изкуство. Никой политически режим не успява да го отрече или забрави. Той продължава да живее в сърцето на българина като достойнство, опора и вяра. Оригиналният текст започва с думите „Великъ, великъ, великъ!“ и завършва с бойния призив „На ножъ!“.