Битката при Велбъжд се състои на 28 юли 1330 г. между българската армия на цар Михаил III Шишман и сръбските войски. Българският владетел води активна политика за утвърждаване на хегемония на Балканите, но сръбският принц Стефан Душан (подпомаган от каталански наемници) нанася изненадващ удар, докато българските части са разпръснати за фураж. В резултат цар Михаил III е тежко ранен и пленен, а три дни по-късно умира. Поражението спира българската експанзия и променя баланса на силите в региона.