Развитието на възобновяемите енергийни източници е ключово за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, за енергийната независимост на България, модернизацията на икономиката, повишаването на доходите и изпълнението на климатичните цели. Тази теза се защитава последователно от близо две десетилетия. Същевременно се подчертава, че ВЕИ не трябва да се развиват на всяка цена. Парадоксално е, че в редица случаи зелената енергетика води до унищожаване на природата заради заобикаляне на екологичното законодателство, корупционни проекти и незачитане интересите на местните общности. Такова прилагане на зеления преход се определя като недопустимо.

Иска се ВЕИ проектите да се развиват на подходящите места, при реална оценка на въздействията и с участие на местните хора. Ускореното развитие трябва да следва ясни пространствени и екологични правила. Сред тях са приоритетно използване на покриви, паркинги, индустриални площадки, урбанизирани и нарушени терени; определяне на подходящи зони за ВЕИ на национално ниво, така че конфликтите с природата и местните общности да се предотвратяват още на етап планиране.

Изразява се подкрепа за децентрализирано производство на енергия, гражданска енергетика и енергийни общности. Енергийният преход трябва да позволява на домакинствата и малките предприятия да участват, да споделят икономическите ползи, а не да бъдат единствено потърпевши. Агрофотоволтаиците се посочват като добро решение, което в България все още е рядкост.

Има съпричастност с гражданското недоволство срещу конкретни ВЕИ проекти заради начина, по който са планирани, разрешавани или изграждани. Напълно се подкрепя настояването на засегнатите общности за прилагане на закона без заобикаляне, опазване на природата и земеделските земи, оценяване на кумулативното въздействие на проектите, информиране и зачитане мнението на местните хора.

В същото време се прави разграничение от опитите за партийна употреба на реалните проблеми около отделни ВЕИ проекти за кампании за насаждане на страх и отхвърляне по принцип на възобновяемата енергия от партии с проруски и популистки интереси и финансиране. Очерня се самият енергиен преход, включително с неверни научни твърдения и фалшиви аргументи. Не се приема такава подмяна и се апелира хората по места да се разграничават от тези популисти.

Категорично се отхвърлят партии, лица и кампании, които използват защитата на природата и местните общности като повод за обща атака срещу ВЕИ, климатичните политики и модернизацията на българската енергетика. Целта не е ВЕИ да бъдат нарочени като лоши инвестиции и спрени, а да се изграждат при спазване на закона, правилно пространствено планиране, защита на природата и участие на хората. Правила има, проблемът е в тяхното прилагане.

Относно правилата се припомня, че инсталациите за промишлено производство на електроенергия попадат в обхвата на европейското законодателство за оценка на въздействието върху околната среда. За инвестиционните предложения трябва да се извършва законосъобразна преценка за необходимостта от ОВОС. Плановете, които създават рамката за развитие на ВЕИ, подлежат на екологична оценка.

Направен е преглед на екологичните процедури за 92 проекта от вече реализирани по-големи ВЕИ мощности. Картината е тревожна: налице е само една единствена пълна оценка за съвместимост и една екологична оценка. За част от проектите не са открити никакви публични данни за проведени екологични процедури. Изводът е, че България не прилага ефективно или прилага избирателно екологичното законодателство.

Не се прилагат ефективно и изискванията за информиране и участие на засегнатата общност. Информирането не може да се свежда само до формално публикуване на съобщение на интернет страница за даден инвестиционен ВЕИ проект. Необходимо е активно и ефективно информиране и достъпна информация още от най-ранния етап, пълноценни обществени обсъждания, мотивирано разглеждане на предложенията и възраженията и ефективна възможност за административен и съдебен контрол.

Прави се разграничение и по отношение на искането за мораториум. Не се подкрепя въвеждането на общ мораториум върху големите ВЕИ проекти. Ако изпълнителната власт не прилага закона, решението не е законът да бъде заменен с обща забрана, а институциите да бъдат принудени да изпълняват своите задължения и да носят отговорност, когато не го правят.

Настоява се МОСВ да извърши систематичен преглед на вече реализираните ВЕИ проекти, при които има основателни съмнения, че задължителни екологични процедури са били избегнати, неправилно проведени или че не е оценено кумулативното въздействие. Когато това се потвърди, държавата трябва да използва всички законови механизми за отстраняване на нарушението, включително чрез последваща екологична оценка на вече реализирани проекти. Това е истинският тест дали управляващите са чули гражданите.

Според позицията решението не е в популистки декларации, а в проверка, възстановяване на законността и създаване на допълващо законодателство, което по-добре да регулира ВЕИ и да защити правата на местните общности. Изборът не е между ВЕИ и природата. България има нужда и от двете, както и от реална политическа отговорност, спиране на корупционните модели и демократично участие. Това са принципите, действията и политиките, зад които се застава.