Василий Шукшин е роден на 25 юли 1929 г. в Сростки, Алтайски край. Израства без баща: Макар Шукшин е арестуван и разстрелян през 1933 г., а тази семейна трагедия по-късно оставя следа в прозата на писателя. Пътят му към литературата и киното не е директен – работи като механик и разнорабочий, служи във Военноморския флот, а след това става учител и директор на училище. През 1954 г. постъпва във ВГИК, където учи режисура при Михаил Ром. Още като студент изпраща разкази в редакции, а през 1958 г. е публикуван „Двама на каруцата“ – първият му разказ, достигнал до читателите.

В края на 50-те години Шукшин започва да се появява и на екрана. След малки роли във „Тихият Дон“ и други филми идва „Двамата Фьодоровци“ на Марлен Хуциев, където актьорското му присъствие вече се забелязва. През 1964 г. той режисира „Живее такъв човек“ – история за обикновен шофьор, разказана с хумор, човечност и внимание към моралния избор. Филмът печели голямата награда на Всесъюзния кинофестивал, а през 1965 г. получава и „Златен лъв“ във Венеция. Така селският герой, който не прилича на традиционен кинематографичен герой, стига до международната сцена.

Разказите на Шукшин са населени с работници, селяни, самотници, мечтатели и хора, които постъпват нелепо, но често запазват повече съвест от онези, които изглеждат подредени и успешни. В сборниците „Селски жители“, „Характери“ и „Разговори при ясна луна“ той изгражда език, близък до живата реч. Неговите „чудновати“ герои не са карикатури, а личности, които търсят достойнство в свят на ограничения. Според Шукшин литературата не трябва да изглажда човека, а да го покаже с противоречията, слабостите и внезапните проблясъци на доброта. „Логиката на изкуството и логиката на живота – о, това са различни неща“, казва той.

Най-пълно художественият му свят се събира във „Калина красная“. Шукшин е автор на сценария, режисьор и изпълнител на главната роля на Егор Прокудин – рецидивист, който след излизане от затвора се опитва да започне нов живот. Филмът съчетава суров реализъм, комични сцени и болезненото усещане, че промяната е възможна, но не е гарантирана. По-късно лентата е реставрирана от „Мосфилм“ и показана в програмата „Венецианска класика“.

Шукшин не успява да осъществи големия си замисъл за филм за Степан Разин. На 2 октомври 1974 г. умира внезапно по време на снимките на „Те се сражаваха за Родината“, където играе Пьотър Лопахин. Филмът излиза след смъртта му, а последното му екранно превъплъщение допълва портрета на творец, който никога не разделя литературата от киното и личната памет от съдбата на обикновения човек. Василий Шукшин е погребан на 7 октомври 1974 г. в Новодевичото гробище в Москва. Десетилетия по-късно разказите му продължават да се поставят на сцена, а филмите му да се реставрират и гледат от нови поколения.