През лятото на 1014 г. след битката при Ключ Самуил се оттегля в Прилеп. Василий II изпраща солунския дук Теофилакт Вотаниат да разчисти пътя към Струмица. В тесните дефилета византийската войска попада в засада, организирана от Гаврил Радомир. Българите разгромяват ромеите, а Гаврил Радомир лично убива Вотаниат с копие.

Василий II понася тежко смъртта на военачалника. Той го нарича свой най-близък и доверен приятел. Императорът никога не се жени, няма деца и води почти монашески живот. Тези факти са породили съвременни теории, че двамата са били интимни партньори. Няма пряко доказателство, че Вотаниат е бил любовник на Василий II. За императора той е бил дясна ръка и символ на военната мощ.

Смъртта на Вотаниат разклаща търпението на Василий II, но масовото ослепяване на около 15 000 Самуилови войници не е просто емоционален взрив. То е резултат от студен стратегически разчет. Императорът не разполага с ресурс да изхрани, охранява и транспортира толкова пленници, нито може да ги пусне, за да не се върнат на бойното поле. Като ги ослепява, той превръща пленниците в тежест за българската икономика и нанася психологически удар. Оставя по един едноок водач на всеки сто души, за да могат ослепените да се приберат. Гледката убива цар Самуил. От гледна точка на Константинопол българите са бунтовници срещу законната имперска власт. Ослепяването е традиционно византийско наказание за държавна измяна. Затова Василий II действа не като влюбен мъж с разбито сърце, а като жесток и прагматичен военачалник. Целта му е да ликвидира Първото българско царство завинаги. Това става през 1018 г.