Василий Верешчагин е роден на 14 октомври 1842 г. по стар стил, или на 26 октомври по нов стил, в Череповец. Той е руски живописец баталист, пътешественик и военен художник, чието творчество остава тясно свързано с историята на България. По време на Руско-турската война не остава страничен наблюдател: записва се като доброволец, вижда сраженията по Дунав, край Плевен и на Шипка и превръща преживяното в картини, които показват войната далеч от парадния й образ.

В началото на бойните действия Верешчагин се качва на миноносеца „Шутка“. Корабът е обстрелван от брега и от османски военни съдове, а художникът е тежко ранен в бедрото. Въпреки раната той продължава да следи събитията и да събира впечатления за бъдещите си платна. Неговият брат Сергей също е доброволец и загива при третия щурм за Плевен, а другият му брат Александър е адютант на генерал Михаил Скобелев и е ранен във войната.

Сред най-познатите творби на Верешчагин са „Превързочен пункт край Плевен“, „На Шипка всичко е спокойно“ и „Шипка-Шейново“. В тях няма само знамена, атаки и военни командири. Художникът показва умората, раните, смъртта и следите, които сраженията оставят върху обикновения войник. Тази гледна точка го отличава от традиционната батална живопис на XIX век. В картините му войната е едновременно историческо събитие и човешка трагедия. Сред свързаните с Освобождението произведения е и „Превземането на редута Гривица“, посветено на боевете край Плевен на 30 август 1877 г. „Не трябва да се страхувам да жертвам плътта и кръвта си, иначе картините ми не биха били такива, каквито трябва да бъдат“, казва Верешчагин за участието си във войната.

Василий Верешчагин пътува из Кавказ, Средна Азия, Индия, Япония и други части на света. Работи не само като баталист, а и като наблюдател на различни народи, култури и конфликти. Военният му опит обаче остава един от най-силните центрове в творчеството му. Той загива през 1904 г. на борда на броненосеца „Петропавловск“, взривен от японска мина край Порт Артур. Повече от век след смъртта му картините за Плевен, Шипка и Шейново продължават да бъдат сред визуалните образи, чрез които се помни Руско-турската война и освобождението на България.