Васил Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. В църковните регистри е записан под името Васил Иванов Кунчев, но в историята остава известен като Васил Левски и Апостола. Детството му е трудно – баща му умира рано и на 14 години той помага за издръжката на семейството. Започва обучение в карловското взаимно училище, но под влияние на вуйчо си става послушник и три години събира помощи за Хилендарския манастир, учи църковно пеене и богослужение. След кратко образование в Стара Загора приема монашество в Сопотския манастир през 1858 г. под името Игнатий.

През пролетта на 1862 г., по призива на Георги Раковски, Левски отива в Белград за да се включи в Първата българска легия, където получава бойно кръщение и името Левски. След разтуряне на легията се връща в България и учителства в с. Войнягово, Карловско, а после в добруджанското село Ени кьой. В началото на 1867 г., привлечен от раздвижване на българската емиграция, заминава за Букурещ и по препоръка на Раковски става знаменосец на четата на Панайот Хитов. След тримесечен поход в Стара планина четата преминава в Сърбия, а Левски отива в Белград и се записва във Втората българска легия. Успешно полага изпити, но разтурянето на легията осуетява плановете за въстание. След неуспеха на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Левски осъзнава, че неуспехите се дължат на политическа апатия вътре в страната.

През декември 1868 г., с помощта на „Българското общество”, заминава за Цариград и преминава в България за да проучи политическите настроения. Завръща се в Букурещ през март 1869 г. и подготвя втората си обиколка. С помощта на „Млада България” отпечатва прокламация от името на Привременното правителство в Балкана. Втората обиколка започва на 1 май 1869 г. и завършва на 26 август, като Левски създава първите революционни комитети в Плевен, Ловеч, Карлово, Сопот и други.

След връщане в Букурещ се присъединява към групата на „младите” и участва в изграждането на БРЦК, но безплодните спорове го подтикват за трети път да напусне Румъния през пролетта на 1870 г. и да се прехвърли в България. За около година и половина изгражда широка нелегална комитетска мрежа. Начело на Вътрешната революционна организация стои Ловешкият комитет. През 1871 г. Левски разработва Проектоустав („Нареда”) на ВРО, в която залага демократска република и равенство.

В края на 1871 г. БРЦК и Вътрешната организация решават да обединят усилията си и провеждат Общо събрание от 29 април до 4 май 1872 г. в Букурещ. Приемат програма и устав, избират Любен Каравелов за председател. Левски получава пълномощно да представлява Централния комитет. След събранието се завръща в България и прави структурни промени. През есента на 1872 г. се създават първите окръжни центрове. По инициатива на комитетски дейци в Тетевенско и Етрополско се изготвя план за нападение на турската поща в Арабаконак.

Акцията е осъществена на 22 септември 1872 г. под ръководството на Димитър Общи, но турската полиция арестува участниците. Признания по време на разпитите разкриват революционната организация. Десетки комитетски дейци са арестувани и изправени пред съд в София. По това време Левски е в Южна България и първоначално обмисля план за освобождаване на арестуваните, но обстановката се усложнява. Решава да замине за Букурещ, за да запознае БРЦК с положението. На път за Румъния се отбива в Ловеч за да прибере архива, но е предаден и заловен в ханчето на с. Къкрина, Ловешко. На 6/18 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен в София.