На 2 октомври 1944 г. Варшавското въстание е прекратено след 63 дни на боеве срещу германската окупация. Полската съпротива, изтощена и лишена от достатъчно оръжие, храна и медицински помощи, приема условията за капитулация. Документът е подписан в нощта срещу 3 октомври в Ожарув-Мазовецки от командващия Армия Крайова генерал Тадеуш „Бур“ Коморовски и германския генерал Ерих фон дем Бах-Зелевски.

Въстанието избухва на 1 август в 17:00 часа. Около 45 000 бойци от Армия Крайова се впускат в опит да освободят полската столица преди пристигането на Червената армия. Първоначално съпротивата поема контрол над части от града, но оръжията и боеприпасите не достигат. Германците отговарят с артилерия, танкове, авиация и специални части за улични боеве.

Червената армия остава на източния бряг

Решението за въстанието е взето, докато съветските войски вече наближават Варшава. Армия Крайова цели да установи контрол над столицата преди тяхното влизане, за да покаже, че Полша е освободена от собствената си нелегална армия, а не от подкрепяното от Москва комунистическо движение.

През септември Червената армия превзема Прага на източния бряг на Висла, но не започва мащабна операция за освобождаване на останалата част от града. Съветските войски не пресичат реката, за да се намесят в боевете. Причините остават спорни: изтощение на съветските части, силна германска отбрана или политическият интерес на Сталин.

До западните съюзници стигат призиви за помощ. Британският премиер Уинстън Чърчил настоява пред Сталин Москва да даде „каквато помощ е по силите ѝ“ на въстаниците. Съветското ръководство ограничава използването на свои летища от британски и американски самолети, които хвърлят оръжие и боеприпаси над Варшава.

Разрушен град и депортирано население

Германските репресии срещу цивилното население започват още в първите дни на въстанието. Между 5 и 7 август в квартал Вола са убити около 40 000 мъже, жени и деца. След капитулацията жителите на Варшава са изведени от града, като мнозина са изпратени в концентрационни лагери или на принудителен труд.

Жертвите на въстанието надхвърлят 180 000 души. Над 11 000 бойци от Армия Крайова са пленени, а голяма част от Варшава е систематично разрушена. Кралският замък и историческият център са сред унищожените сгради.

Съветските войски подновяват настъплението си месеци по-късно. На 17 януари 1945 г. те влизат в почти напълно разрушената Варшава. Градът е освободен от германската окупация, но Полша попада в съветската сфера на влияние, а оцелелите участници във въстанието дълго време са преследвани от комунистическите власти.