Варненската битка от 1444 г.: как загива крал Владислав III

На 10 ноември 1444 г. край Варна се решава изходът на последния голям кръстоносен поход срещу османците на Балканите. Християнската армия, водена от полско-унгарския крал Владислав III Ягело и трансилванския военачалник Янош Хуняди, е разгромена от войските на султан Мурад II. В битката загива и самият крал, който е едва на 20 години.

Походът към Варна

Сражението е кулминацията на поход, започнал година по-рано. През 1443 г. Владислав III и Хуняди повеждат многонационална армия през Сърбия и българските земи. Кръстоносците побеждават османците при Ниш и Пирот, но тежката зима ги принуждава да спрат настъплението.

През 1444 г. Владислав III и Мурад II сключват десетгодишен мирен договор. Папският легат Джулиано Чезарини обаче убеждава краля да поднови похода. На 18 септември християнските сили преминават Дунав при Оршова, превземат няколко крепости и се насочват към Черноморието. В армията има около 20 000 души – унгарци, поляци, чехи, власи, хървати, българи и западни рицари.

Срещу многократно по-голяма армия

На 9 ноември кръстоносците достигат Варна. Очакваната помощ от венецианския флот не пристига, а османската армия вече е заела височините край Варненското поле. Числеността ѝ се оценява на 55 000–60 000 войници, тоест поне два пъти повече от силите на Владислав и Хуняди.

Първоначално отделни християнски части успяват да отблъснат османски подразделения. В хода на боя обаче бойният ред се разпада, а предимството на многобройната османска армия постепенно взема връх. Според историческите сведения Владислав решава лично да атакува позицията на султана с около 500 рицари от своята гвардия.

Кралят достига до еничарските редици, но конят му пада. Владислав III е убит, а смъртта му предизвиква паника сред християнските войски. Янош Хуняди се опитва да организира отстъплението, но кръстоносната армия е разгромена. Около 10 000 християнски воини загиват на бойното поле.

Паметта за Варненчик

След битката местни жители отбелязват мястото на гибелта на краля с кръстове. През 1935 г. там е издигнат мавзолей, а през 1964 г. е открит Парк-музей „Владислав Варненчик“. Днес той съхранява паметта за сражението и участниците в него. Директорът на музея Марин Костов определя битката като грандиозна и белязала края на последния кръстоносен поход. Владислав III остава в историята с прозвището Варненчик, а битката край Варна се помни като един от решаващите сблъсъци между обединените християнски сили и Османската империя през XV век.