Ваксинацията по време на бременност е начин да се защитят новородените, чиято имунна система още не може да произвежда пълноценни защитни антитела. Чрез имунизация бъдещата майка изгражда имунен отговор, а IgG антителата преминават през плацентата и предпазват бебето през първите месеци от живота му. Според специалисти тази пасивна защита може да бъде активна до около 18-ия месец.

Сред най-опасните инфекции за новородените са респираторно-синцитиалният вирус, коклюшът, грипът и тетанусът. При първата среща с тези патогени, ако бебето не е получило майчини антитела, заболяването може да протече тежко и дори фатално, защото то още не е ваксинирано. По време на коклюшната епидемия в България здравните власти препоръчаха ваксинация на бременните жени, много от тях се имунизираха и така бяха предпазени много новородени.

Днес най-актуални остават грипът и респираторно-синцитиалният вирус. RSV е особено опасен за деца до 5-годишна възраст, както и за възрастните хора. Първият сезон, в който детето се среща с този вирус, може да бъде критичен, ако майката не е ваксинирана. Ако тя има изградени антитела, те преминават в бебето и намаляват риска от тежко протичане.

Ваксините се поставят обикновено между 22-ра и 35-та гестационна седмица, най-често през втория триместър, като точният срок зависи от конкретната ваксина. Милиони бременни жени по света са били имунизирани. Бъдещите майки са внимателни и се интересуват от ефективност, странични явления, болезненост и цена, но най-важен остава ефектът.

За да се вземе информирано решение, е необходим разговор с общопрактикуващ лекар или педиатър. Специалистите трябва да познават темата и да обяснят на бременната жена кога и каква ваксина е подходяща. Така чрез имунизация на майката може да се осигури защита на новороденото още преди то да може да бъде ваксинирано само.