Дефицитът – над 3% сега, под прага през 2027 г.

Бюджетният дефицит ще бъде много над 3% от БВП, а усилията на правителството са насочени към това той да падне под този праг през 2027 г. Това обяви вицепремиерът Атанас Пеканов. По думите му точният размер на дефицита в края на годината тепърва ще става ясен, а постигането на целта за 2027 г. зависи от изходното равнище, икономическия растеж и инфлацията.

Пеканов определи растежа като добър, макар инфлацията да е малко по-висока от желаното. И двата фактора обаче работят в посока по-нисък дефицит още през тази година.

Защита на данъка върху свръхпечалбите на банките

Вицепремиерът защити предвиденото облагане на свръхпечалбите на банките, въпреки предупреждението на управителя на централната банка Димитър Радев, че мярката ще доведе до оскъпяване на кредитите.

Като примери Пеканов посочи Испания и Италия. Според него в Испания, управлявана от социалиста Педро Санчес, подобен подход не е предизвикал поскъпване на кредитирането, а напротив. Вицепремиерът изтъкна още, че новият данък няма да попречи на банките и че такова облагане не се предвижда за промишлеността и за стартиращите компании.

Данъци върху имоти и автомобили

Потвърдено бе и увеличението на данъка върху имуществото там, където то вече е станало скъпо, както и промени при данъка върху автомобилите. За последния Пеканов уточни, че увеличението ще отпадне за електромобилите. По думите му от „Прогресивна България“ отчитат критиките и коригират предложенията си.

Вицепремиерът добави още, че новата данъчна оценка на имотите няма да се използва при определянето на такса смет.

„Боташ“, олигарсите и европейските средства

По темата за договора с „Боташ“ Пеканов беше кратък – преговорите продължават. Попитан кои са олигарсите в страната и как формацията ги идентифицира, той отговори, че има лица, които през последните години пътуват напред-назад, и че предстои да се види какво ще се случи.

Вицепремиерът изрази задоволство от работата по усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Той подчерта, че България и още 16 държави членки отстояват позицията кохезионната политика на ЕС да не бъде променяна и средствата за нея да не бъдат съкращавани. Според него тази политика е основният инструмент на Съюза за сближаване на жизнения стандарт между държавите членки.