Българите живеят все по-богато и индикациите от новото управление дават основание за умерен оптимизъм, но благосъстоянието не идва даром. Ще живеем толкова добре, колкото добре работим, а нищо няма да ни падне от небето.

Когато се говори за линията на бедност, трябва да се има предвид, че тя се използва приоритетно за достъп до социални помощи. Сравнението е удачно най-вече със собствения ни живот в миналото. Броят на хората, получаващи такива помощи, намалява, но не с темпото, което би било желателно, а голяма част от тях са пенсионери.

В системата за социално подпомагане със сигурност има проблеми. Подходът трябва да се промени — да не се гледа колко човек не може да работи, а колко може. Над 70% от разходите в бюджета са за пенсионно-осигурителни плащания, социални плащания и заплати, което създава нисък периметър за действие и за провеждане на политики. Изваждането на социалните плащания от осигурителната система и прехвърлянето им в социалната ще върне справедливостта — това е реформата, която се очаква. Пробойните трябва да бъдат запушени, а една от тях е системата за инвалидност.

Таванът на пенсиите трябва да отпадне, защото максималната пенсия е измислена величина. Максималният осигурителен доход имаше смисъл тогава, когато данъчната система беше прогресивна. Ограничението беше въведено заради няколко хиляди пенсии, които поради начина на изчисление се получаваха като много големи суми.

По отношение на Бюджет 2027: работата с цел 3% бюджетен дефицит е похвална, защото означава, че ще бъде направена достатъчно добра консолидация. От АИКБ се готвят препоръки за новия бюджет, в които аргументирано се излага становището, че трябва да се търси по-ускорена бюджетна консолидация. Целта следва да бъде 2% дефицит през 2027 г., 1% дефицит през 2028 г. и балансиран бюджет през 2029 г.