Първият ден от срещата на Европейския съвет в Брюксел завърши без споразумение за дългосрочния бюджет на Европейския съюз за 2028–2034 г. Лидерите потвърдиха ангажимента си за ускоряване на реформите за конкурентоспособност, обсъдиха временни мерки срещу високите цени на енергията и оставиха най-трудните бюджетни решения за следващите седмици.

Нов компромис за бюджета

Ирландското председателство предложи бюджет от 1,62 трилиона евро — с 141 милиарда евро по-малко от първоначалното предложение на Европейската комисия. Предложението обаче срещна съпротива от държавите, които са нетни вносители в бюджета на ЕС.

Шведският премиер Улф Кристерсон заяви, че то е прекалено голямо и скъпо, и посочи, че би увеличило нетната вноска на Швеция с близо 60 процента. Германският канцлер Фридрих Мерц настоя за значително намаляване на общия бюджет. Испанският премиер Педро Санчес определи предложението като недостатъчно и защити запазването на средствата за общата селскостопанска политика и кохезионните фондове.

След продължителните разногласия председателят на Европейския съвет Антониу Коща пое подготовката на нов компромисен текст. Той трябва да бъде представен преди специалната бюджетна среща, планирана за 26 ноември. Сред спорните въпроси остават новите собствени ресурси на ЕС, включително идеите за общоевропейски данъци.

Енергия и конкурентоспособност

При обсъждането на конкурентоспособността Европейският парламент, Съветът на ЕС и Европейската комисия потвърдиха пътната карта „Една Европа, един пазар“. Целта е до края на 2027 г. да бъдат премахнати част от оставащите бариери пред свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора.

Сред мерките са единна електронна декларация при временно командироване на работници, по-лесно признаване на професионални квалификации, европейски бизнес портфейл и принципът документите да се подават само веднъж пред публичните администрации. Предвиждат се и действия за опростяване на правилата и ускоряване на процедурите за планиране и издаване на разрешителни.

Лидерите обсъдиха и краткосрочни мерки заради ръста на цените на вносните изкопаеми горива. Предложени бяха инструменти за намаляване на цените на електроенергията, ограничаване на прекомерните колебания и временно облекчаване на последиците за домакинствата и бизнеса.

Най-спорен се оказа въпросът за системата ETS2, която разширява търговията с емисии към сградите и автомобилния транспорт. Италия, Унгария, Словакия, Чехия и Полша настояха въвеждането ѝ да бъде отложено до 2030 г. заради променената енергийна и геополитическа обстановка. Други държави, сред които Швеция, се противопоставиха.

Украйна и останалите теми

Разговорите за Украйна, европейската сигурност, Близкия изток и миграцията са предвидени за втория ден. Украинският президент Володимир Зеленски ще участва в заседанията на лидерите и ще проведе двустранни срещи с представители на държави членки.

Първият ден завърши без окончателно решение и по разширяването на ЕС. Лидерите проведоха стратегическа дискусия по темата, но конкретните следващи стъпки ще бъдат изяснявани в рамките на продължаващите преговори.