Народното събрание прие на второ четене ключовите параметри на държавния бюджет за 2026 година. Макрорамката включва бюджетен дефицит от 5,7% от БВП, икономически ръст от 2,6% и средногодишна инфлация от 4,3%. Общите приходи са планирани на 49,6 млрд. евро, а разходите достигат рекордните 56,8 млрд. евро. За покриване на дефицита и стари задължения е предвидено поемане на нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро.
Най-оспорваните промени са в социалната сфера. Въведена е нова методика за изчисляване на трудовия стаж на база отработени часове вместо календарни дни. Тази мярка цели пресичане на фиктивни 4-часови работни дни и изсветляване на икономиката. Също така беше замразен досегашният механизъм за автоматично повишаване на минималната заплата, като нов модел ще се договаря за бюджета за 2027 г. Отпадна и идеята за таван на заплатите в държавните предприятия, но бе въведен такъв за председателя на Комисията за финансов надзор – до 95% от заплатата на президента.
Опозицията изрази остри критики, предупреждавайки за риск от бюджетна криза поради високия дефицит и нарастващия дълг. В рамките на същата сесия бяха приети и бюджетите на НЗОК и ДОО, с което бяха утвърдени по-високи осигурителни прагове от август 2026 г. Освен това държавната субсидия за вероизповеданията бе намалена от 20 лева на 7,7 евро на глава от населението.