Мартин Димитров изрази съболезнования към близките на жертвите от катастрофата на магистрала „Тракия“ и подчерта, че трагедията не бива да се политизира, докато не станат ясни експертизите и системните пропуски. Според него фондът за пътна безопасност трябва да се изразходва именно за пътна безопасност, а не за други цели.

По данъчните промени той посочи несъответствие между публично обявените текстове и внесените в пленарна зала. Критикува данъка свръхпечалба с пример: фирми с печалба 16 млн., 8 млн. и 2 млн. евро могат да платят една и съща сума, при което за най-малката фирма ефективната ставка достига близо 100%, а не 33%. Според него това е планирано, за да осигури сигурен приход, и не създава стимул за намаляване на цените. Той постави и въпроса защо енергетиката, където поскъпването е било най-голямо, не е включена сред секторите за облагане на свръхпечалби.

Димитров заяви, че правителството е било избрано да реши проблема с дефицита, но го е задълбочило. Дефицитът за 2026 г. е 5,7% – невиждан от 30 години – а подобна ситуация се очертава и за 2027 г., което води до голям дълг. Нови данъци, осигуровки, акцизи и глоби ще донесат около 2 млрд. евро допълнително натоварване върху хората догодина. Към външните фактори като поскъпването на петрола се добавят високият дефицит и дълг, а изливането на дълг в икономиката увеличава търсенето и цените. Той посочи, че дългът ще надхвърли 6 млрд. евро, а с рефинансирането – 8 млрд. евро.

Според него решението е разумна бюджетна политика. БВП за 2026 г. е с 3 млрд. евро по-висок от бюджетната прогноза и тези средства е можело да бъдат събрани чрез по-добра работа на приходната администрация. Нужни са не по-високи данъци, а по-висока събираемост. Големи икономии могат да се намерят в издръжката и обществените поръчки, включително при строителството на магистрали на фантастични цени за километър. Той критикува и планираните 5,5 млрд. евро допълнителни заеми за 2027–2029 г. извън необходимото за финансиране на дефицита.

По втория пенсионен стълб Димитров определи като недопустим подход да се говори директно с Европейската комисия за промени, вместо с гражданите, и го нарече опит за национализация. Над 4 млн. българи имат сметки във втория стълб и всеки има право сам да реши дали да прехвърли парите си в НОИ. Държавата трябва да проведе информационна кампания, а не да взема решения вместо хората.

Той коментира и акциза за домашната ракия: направени са корекции, но е останал текст, който позволява санкции за държане, предлагане и продаване на ракия. Според него това е дребнаво и насочено към предимно възрастни хора в малки населени места, а при по-големи нарушения има друг ред за санкции.

Димитров предупреди, че инвестиционната среда се влошава след големия дефицит, новите данъци и голяма глоба за чужд инвеститор в хранителната верига. По думите му има спешна нужда от мерки за насърчаване на инвестициите, тъй като сегашният модел на икономическо развитие се изчерпва. Той предложи нулева ставка на реинвестираната печалба по естонски модел, за да има повече капитал и производителност. Има опасност от икономически спад, който може да прерасне в рецесия. Затова бюджетът, който още не е внесен официално, трябва да бъде изтеглен и изцяло пренаписан.