Вицепремиерът Атанас Пеканов представи параметрите на проектобюджета за 2027 г., който предвижда намаляване на дефицита, новия държавен дълг и разходите като дял от БВП. По думите му целта е плавна фискална консолидация и баланс между фискалната дисциплина и запазването на социалната политика. Той отбеляза, че в последните години разходите са растели по-бързо от приходите, а България е била в процедура по свръхдефицит.

Новият държавен дълг през следващата година се предвижда да бъде 8,6 млрд. евро при около 10 млрд. евро през настоящата и предходната година. Разходите, достигнали 44% от БВП, трябва да намалеят до 39,6%, след това до 38,9% и впоследствие до 38%.

Сред мерките за ограничаване на разходите са съкращаване на 5042 щатни бройки в държавната администрация, замразяване на възнагражденията в МВР и сектор Отбрана, както и на заплатите на народните представители. В бюджетната сфера е заложено увеличение на възнагражденията с 5%, като служителите в секторите Сигурност и Отбрана са изключени. Минималната работна заплата се планира да бъде 660 евро; Пеканов защити размера с необходимостта да се съчетаят по-високи доходи с конкурентоспособността на бизнеса и финансово обезпечение.

Социалната програма не се ограничава изцяло: помощта при раждане на първо дете се увеличава от 191 на 300 евро, а данъчните облекчения за семейства с едно, две и три деца достигат съответно 5000, 10 000 и 15 000 евро от данъчната основа. Предвидено е и облекчение до 200 евро годишно за частни уроци и тренировки, увеличават се облекченията и обезщетенията за деца с увреждания. Повече средства са заложени за стипендии на млади лекари и ученици, пенсии и здравеопазване, като за младите лекари са гарантирани допълнителни 30 млн. евро. Пенсиите ще се увеличат по швейцарското правило.

В проектобюджета е заложено еднократно облагане на свръхпечалбите в определени сектори с 33%, което според Пеканов трябва да помогне за излизане от процедурата по свръхдефицит без ограничаване на социалните разходи. Обсъждат се и допълнителни компенсации за бизнеса заради високите енергийни цени, но параметрите още се уточняват. Предвидени са проекти за дигитализация на Националната агенция за приходите с цел по-висока събираемост и разкриване на злоупотреби. Европейската комисия е отчела ръст на разходите от 10,3% през 2026 г. при допустими 4%, а за следващата година е посочен планиран ръст от 1,3% при разрешени 3,4%. Правителството цели да изпълни изискванията за намаляване на задлъжняването, като същевременно запази основните социални плащания.