Фискалният съвет препоръчва предпазливо планиране на държавния бюджет за 2027 г. заради нарастващи външни рискове и глобално икономическо забавяне. Институцията е разгледала есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите и изразява резерви към част от допусканията в нея.

Според оценката сценарият за 2027–2029 г. като цяло е реалистичен, но очакванията за 2026 г. изглеждат недостатъчно обосновани. Финансовото министерство залага реален растеж на БВП от 3,0% през 2026 г., 2,5% през 2027 г. и по 2,4% през следващите две години. Съветът приема заложения ръст за следващите две години, но предупреждава, че през 2028 г. се очаква забавяне до 1,5% заради циклично охлаждане на външната среда. Очакванията за ускорение през второто полугодие на 2026 г. не се потвърждават от данните за индустриалното производство, търговията на дребно и заетостта.

Номиналният БВП се очаква да достигне 130,5 млрд. евро през 2026 г. и 141,3 млрд. евро през 2027 г. на фона на пълноправно членство в еврозоната от началото на настоящата година. Рязкото понижение на дефлатора след 2026 г. остава без обяснение.

Средногодишната инфлация е заложена на 4,8% за 2026 г. и 4,0% за 2027 г., което се определя като реалистично. Безработицата се очаква да остане стабилна около 3,4%. Част от външните допускания обаче вече са неактуални: цената на петрола Brent е фиксирана на 90,9 долара за 2026 г. и 80,5 долара за 2027 г., докато пазарните стойности надхвърлят 101,6 долара. Разминаване има и при лихвите: залага се EURIBOR между 2,3 и 2,5%, докато Европейската централна банка предвижда задържане около 3,0% за 2027–2028 г. след последното повишение на основните лихви от 10 септември 2026 г.

Дефицитът по текущата сметка се очертава на 6,4% от БВП през 2026 г. и трайно над 5% в средносрочен план, което създава риск от макроикономически дисбаланси. Основните заплахи са по-високите цени на енергоносителите, предстоящата фискална консолидация по процедурата при прекомерен дефицит и евентуалното охлаждане на кредитния и жилищния пазар. Допълнителен риск е забавеното усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, което към края на август 2026 г. достига едва около 70%.

Затова институцията настоява за напълно разработен количествен алтернативен сценарий и за достатъчен финансов буфер за реакция при влошаване на икономическата обстановка.