Бюджетът за 2027 г. е подложен на критики, че прави твърде плавен завой, докато страната се приближава към сериозен фискален риск. Според икономисти е необходим по-рязък завой, за да се избегне пропастта, дори това да е по-неудобно.

Дефицит и дълг

През 2026 г. България се очаква да отчете най-големия бюджетен дефицит за последните 30 години – близо 6% от БВП. Това е свързано с по-висока инфлация и увеличаване на държавния дълг. Така може да се надуе финансов балон, чието спукване би имало тежки последици.

Бюджет 2027 изглежда като подобрение спрямо 2026 г., но в исторически план отново е сред проектите с най-висок дефицит за три десетилетия.

Еднократни мерки и пенсии

Част от мерките за ограничаване на дефицита са еднократни. Пример е данъкът върху свръхпечалбата, който засяга широк кръг компании и вече среща съпротива от бизнеса. Неяснота има и около втория пенсионен стълб – дали промяната е временна за една-две години, или постоянна. При временен вариант работещите може да загубят спестявания от няколко хиляди евро за две-три години. Дори такава мярка да помогне частично, тя няма да покрие липсващите няколко милиарда в държавното обществено осигуряване.

Процедура и европейски средства

Бюджет 2027 не е представен до края на октомври, което е неспазване на процедурата. Правителството продължава да използва временни решения въпреки обещанията за трайно подобряване на публичните финанси. България може да остане в процедурата за прекомерен дефицит до 2029 г. Страната е сред големите получатели на европейски средства и при задълбочаване на проблема Европейската комисия може да ограничи финансирането. Има надежда мерките да са предварително съгласувани с Комисията и да не се стигне до писма и заплахи.