Преди окончателното оформяне на бюджета за 2027 г. КНСБ настоява минималната работна заплата да достигне 690 евро, а доходите да се увеличат с поне 10%. Синдикатът организира протестно автошествие и митинг в София в петък, за да постави исканията си, докато бизнесът очаква конкретни бюджетни параметри и предупреждава за растящи разходи и данъчна тежест.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че хората очакват доходите им да продължат да растат, но липсват ясни послания. Според него увеличението на заплатите в бюджетната сфера с 5% не компенсира поскъпването. КНСБ държи минималното възнаграждение да е 690 евро, а ръстът на доходите да е поне 10% както в бюджетния, така и в реалния сектор. Протестните действия са организирани в кратък срок след инициативи в различни градове, а целта е работещите да заявят позицията си преди внасянето на бюджета.

Димитров подчерта, че синдикатът не се отказва от договорения между социалните партньори механизъм за определяне на минималната заплата, но според него нормативната рамка още не е завършена. По думите му правилата ще действат занапред, но не и за 2027 г.

От Българската стопанска камара също подкрепят механизма, но обръщат внимание на цялостната тежест върху работодателите. Станислав Попдончев отбеляза, че предприятията не наемат само хора на минимална заплата и че оценката на бюджета трябва да отчита всички разходи. Според него предложеното увеличение на максималния осигурителен доход – очаквано до 2400 евро – ще увеличи осигурителната тежест за по-високоплатените и техните работодатели.

Бизнесът има резерви и към част от данъчните промени, сред които облагането на свръхпечалбите в някои сектори и данъчното третиране на ваучерите за храна. КНСБ пък призовава за внимателен подход към промените в данъчните оценки на единствените жилища, особено за възрастни хора и домакинства с ниски доходи. Димитров смята, че ръст на доходите е възможен без автоматично влошаване на бюджетния баланс, тъй като прогнозираният икономически растеж може да донесе допълнителни приходи.

Окончателна оценка от бизнеса ще има след представянето на всички бюджетни параметри и разговорите с Министерството на финансите. Тогава ще стане ясно как ще бъдат разпределени разходите, какви приходи се предвиждат и каква ще е реалната тежест на мерките върху работодателите и гражданите.