Проектобюджетът за 2026 г. вече е внесен в парламента след напрегнати дискусии, които разкриха дълбоките разногласия между правителството, социалните партньори и опозицията. Въпреки че документът беше одобрен от Министерския съвет, той премина през сериозна съпротива в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където синдикати и работодатели не успяха да постигнат консенсус. Основните причини са увеличението на разходите за издръжка с над 1 милиард евро и драстичното нарастване на държавния дълг.
Ключови институции изразиха остри критики. Българската народна банка, чрез гуверньора Димитър Радев, определи бюджета като задълбочаващ негативните фискални тенденции и застрашаващ дългосрочната стабилност. Фискалният съвет отбеляза липса на фискална консолидация и структурни реформи. Бизнесът, представен от КРИБ и Българската стопанска камара, реагира негативно на повишаването на максималния осигурителен праг и скока на винетките с 30%. Синдикатите от КНСБ изразиха умерено задоволство от вдигането на осигурителния доход, но настояват за по-сериозни данъчни промени. Политическата опозиция определи финансовата рамка като "разхитителна", а анализатори отбелязват, че дебатът се преплита с подготовката за президентските избори.
Основните параметри включват рекорден дефицит от 5,7% от БВП (около 7,2 милиарда евро), почти двойно над допустимия лимит за еврозоната. Очаква се новият държавен дълг да надхвърли 10 милиарда евро до края на годината, а задлъжнялостта да нарасне до над 35% от БВП до 2028 г. Разходите за издръжка се увеличават с над 1 милиард евро.
Икономистите прогнозират тежки дебати в парламентарните комисии, като основното предизвикателство ще бъде балансът между социалните плащания и изискванията на Европейската комисия за фискална дисциплина, предвид процедурата по прекомерен дефицит на България.