Бюджетът за 2026 г. най-накрая беше приет от Народното събрание, макар и със закъснение от пет месеца. Той официализира високия бюджетен дефицит, който вече беше безспорен. Според икономиста Лъчезар Богданов, единствената неизвестност преди приемането беше точният размер на дефицита и необходимостта от нов дълг. Правителството избра да обвини предходните управляващи за наследени разходи, вместо да намалява харченето в средата на годината, което е логично предвид искането на Европейската комисия за процедура по свръхдефицит.
С приемането на бюджета бяха въведени някои значителни промени. Отменена е формулата за определяне на минималната работна заплата, а механизмите за заплати в обществения сектор бяха променени – част от тях отменени, други заменени с обвързване със заплатите на депутатите, а за трети групи решението е отложено. Ангажиментът за минимално финансиране на висшето образование като дял от БВП отпада. Разширява се облагането на хазарта. Трудовият стаж вече ще зависи от отработените часове, а държавните служители ще започнат да плащат част от осигуровките си, като от догодина ще бъдат изравнени с останалите наети. Числеността на бордовете на публичните предприятия ще бъде ограничена, а програмата за общински инвестиционни проекти практически се закрива, като ще се довършват само вече стартирали проекти при определени условия, изключвайки тези, които могат да получат европейско финансиране.
Богданов вижда два повода за оптимизъм. Първо, правителството действа под натиска на високия дефицит и риска от големи държавни дългове. Второ, преодоляни са редица табута – привилегии и специални правила, които доскоро се смятаха за неприкосновени. Това отваря пътя за по-смели действия. Три са притесненията обаче. Първо, в списъка от мерки липсват дълбоки структурни промени и адаптиране на обществения сектор към свиващото се население и нови технологии. Второ, приетите мерки изглеждат по-скоро реакция на обществени очаквания, а не стратегическо подобрение. Трето, правителството планира поне три години с високи бюджетни дефицити, разчитайки на изключително благоприятна икономическа конюнктура, без да отчита риска от външни шокове или охлаждане на вътрешното търсене. Освен това, липсва визия за фискална политика, която да стимулира инвестициите и технологичната трансформация за по-конкурентоспособна икономика.