Напрежението около макрорамката на държавата ескалира в безпрецедентна юридическа сага. Конституционният съд образува ново дело № 18/2026 г. по искане на омбудсмана Велислава Делчева, а ден по-рано магистратите допуснаха обединените жалби на ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“ срещу Закона за държавния бюджет. Казусът поставя под въпрос финансовата стабилност и социалните права на гражданите.

Общественият защитник атакува преходни и заключителни разпоредби, които замразяват минималната работна заплата и променят начина на изчисляване на трудовия стаж от календарни дни на изработени часове. Според Делчева това води до непряка дискриминация на хората на непълно работно време и е прокарано в нарушение на процедурата, заобикаляйки Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Политическите опоненти атакуват фискалната рамка с тежки мотиви. ГЕРБ-СДС оспорва дефицита от 5.7% от БВП, който надхвърля законовия таван от 3%. ПП атакува промените в Кодекса на труда и Закона за съдебната власт, тъй като нямат отношение към текущата рамка и се отнасят за 2027 г.

Синдикатите подкрепиха искането на омбудсмана, наричайки промените „социален геноцид“, докато работодателските организации защитиха замразяването на заплатата като мярка срещу инфлацията. Юристи коментират, че шансовете на омбудсмана са високи поради процедурни нарушения, но съдът трудно би се произнесъл по самия размер на дефицита, тъй като това е политическо решение.

Ако съдът обяви текстовете за противоконституционни, предстои финансов хаос и актуализация на бюджета. При частично уважение ще отпаднат само промените в ПЗР, а при пълно отхвърляне статуквото ще се запази, но ще продължи инфлационният натиск и отлагането на Еврозоната. Очаква се решение в началото на есента, но до тогава бюджетът работи в условия на правна несигурност.