Първият бюджет на България като член на еврозоната е реален тест, който ще покаже каква икономика иска да бъде страната, според Илия Кръстев, председател на БРАИТ. Той подчертава, че макар мерките за ограничаване на автоматичните разходи да са положителни, те не са достатъчни за справяне с високия бюджетен дефицит от 5,7% и липсата на амбициозна политика за конкурентоспособност. Дефицитът не трябва да става новото нормално, тъй като това ограничава възможностите за инвестиции в образование, инфраструктура и иновации.
Кръстев посочва, че в условия на икономически растеж и ниска безработица високият дефицит изпраща грешен сигнал към инвеститорите. Вместо увеличаване на данъците, той препоръчва държавата да инвестира в дигитализация, електронно фактуриране и изкуствен интелект за подобряване на събираемостта. Членството в еврозоната е конкурентно предимство, но не гарантира устойчив растеж без предвидима икономическа политика и структурни реформи.
България има шанс да привлече инвестиции в изкуствен интелект и развойна дейност, но времето е ограничено. Необходими са предвидима бизнес среда, квалифицирани кадри и последователни политики. БРАИТ предлага създаване на постоянен консултативен механизъм между държавата и бизнеса, като отбелязва, че на концептуално ниво има разбиране, но диалогът трябва да стане част от процеса на вземане на решения.
На въпроса за три приоритета в бюджета, Кръстев посочва възстановяване на фискалната устойчивост чрез постепенно ограничаване на структурния дефицит, национален пакет за конкурентоспособност с акцент върху научноизследователска дейност и изкуствен интелект, както и устойчив механизъм за партньорство между държавата и бизнеса.