Депутатът от ПБ и член на бюджетната комисия Здравко Марков очерта мерките, които партията предвижда за регулиране на бързите кредити и хазарта. По думите му няма да бъде наложена забрана върху бързите кредити, а строг контрол, насочен основно към сенчестата част и франчайз модела, където заниженият контрол позволява големи злоупотреби.

Промените трябва да бъдат внесени между първо и второ четене. Те включват увеличение на капитала при регистрация, облекчени режими за кредити до 500 евро и отпадане на поръчителството като допълнителна тежест. Законопроектът започва от Министерството на икономиката, транспонира европейска директива и ще бъде надграден в парламента, за да се затворят вратичките пред потребителите.

Марков посочи, че регулирането на лихвите ще мине през нова формула за ГПР, тъй като досегашната е неработеща от 2014 г. Целта е гражданите да знаят реалното оскъпяване на кредита и да не попадат в порочен кръг от такси.

По отношение на хазарта той заяви, че реформата в бързите кредити трябва да действа превантивно срещу зависимостта. Предвижда се ограничаване на работното време на кредитните офиси и забрана за теглене на пари в тъмната част на денонощието. За 2025 г. през хазарта са превъртени 66 млрд. лв., което е умопомрачителна сума и изисква цялостна реформа, а не само ограничаване на рекламата. Обмисля се забрана на билбордове в населените места и изнасянето им извън тях, с ограничения, така че пътуващите по магистралите да не бъдат осветявани от хиляди реклами. Планира се увеличение на данъците в наземния и онлайн хазарта, както и разширяване на обхвата към още сектори.

По темата с искането на ПП-ДБ за забрана на рекламата на хазарт Марков отбеляза, че през 2024 г. е направена реформа, която се е оказала неработеща, а градовете са обагрени в цветовете на бетинг компании. Според него хазартът подпомага спорта, но това не трябва да става безконтролно и спортът не бива да зависи изцяло от него. Той изрази готовност за конструктивна реформа, така че българите да не са зависими от нито един бранш.

Относно бюджета Марков определи Бюджет 2026 като най-голямото предизвикателство. Наследеният официален дефицит по Евростат е 6,8%, а при най-лошия сценарий годината може да завърши с 5,7%. Бюджет 2027 ще отрази три направления: заздравяване на фискалното състояние с по-бързо намаляване на дефицита от препоръките на ЕК, социална политика с данъчни облекчения за майки с едно, две и три деца и уязвими групи, и стимули за икономиката за конкурентен бизнес и инвестиции. Очаква се Бюджет 2028 да върне дефицита в допустимите 3%.