На 31 юли 1877 година, в разгара на Руско-турската война, край Стара Загора се състои първият голям сблъсък между руско-българските сили и османската армия. Около 3500 българи от Българското опълчение, под командването на генерал Николай Столетов, за пръв път влизат в бой за свободата на родината си.

Според плана на руския военен министър, след форсирането на Дунав, освободителните войски се разделят на три отряда. Предният отряд, включващ опълчението, напредва бързо, превземайки Велико Търново и Шипченския проход. Това отваря пътя към Тракия. Османското командване изпраща огромната армия на Сюлейман паша, която настъпва към Стара Загора, придружена от черкези и башибозук, извършващи жестокости над българското население.

В навечерието на битката, градът е препълнен с бежанци. Защитниците – 4 опълченски дружини, артилерия и кавалерия – заемат отбранителна линия южно от града. На 31 юли сутринта османците атакуват с превъзходни сили. Опълченците се сражават героично, но след часове кръвопролитен бой, заплахата от обкръжение ги принуждава да отстъпят, за да защитят Шипченския проход.

Османците навлизат в Стара Загора и избиват над 14 500 българи, а градът е опожарен. Въпреки трагедията, битката дава бойно кръщение на Самарското знаме и опълчението. Генерал Гурко в прощалната си заповед нарича опълченците „ядката на бъдещата българска армия“.