На 3 юли 1877 г. (22 юни стар стил) се случва едно от най-значимите събития в Руско-турската освободителна война. Българското опълчение, създадено като доброволческа част в руската армия, преминава река Дунав при Свищов и стъпва на българска земя. След успешното форсиране на реката от руските сили, опълченците напускат лагера в Плоещ и се присъединяват към Предния отряд на генерал Гурко. Опълчението наброява около 7500 бойци в шест дружини, командвани от руски офицери и българи, начело с генерал-майор Николай Столетов. Преминаването е духовен триумф за българското националноосвободително движение. В редиците му се включват млади образовани българи, оцелели от Априлското въстание, хъшове от Румъния и доброволци от всички краища. Веднага след Дунава опълчението влиза в Свищов, а три дни по-късно – в Търново. Първоначалното скептично отношение на руското командване бързо се променя. Седмици след стъпването на българска земя, с прочутото Самарско знаме, те преминават Стара планина и се бият срещу армиите на Сюлейман паша. Героизмът им при Стара Загора и Шипка става преломен за изхода на войната и води до Третата българска държава. Събитието остава символ на готовността на българския народ да извоюва свободата си с жертви.