Местоположението на гробовете на българските царе е сред най-големите загадки в родната археология. От над 50 владетели учените са доказали със сигурност едва няколко гроба. Съдбата на останките на най-великите ни царе често е свързана с легенди, политически обрати и открития извън днешните граници на България.

Създателите на Първата българска държава – от Кубрат до Самуил – са обект на множество находки. През 1912 г. край украинското село Мала Перешчепина е открито изключително богато съкровище, което по безспорен начин доказва, че това е гробът на хан Кубрат, основателя на Стара Велика България. За хан Аспарух се смята, че е погребан във Вознесенския комплекс в днешна Украйна, където е намерен сребърен орел с негов монограм, но научният спор продължава. Гробът на хан Крум Страшни остава неоткрит, а за княз Борис I се предполага, че е погребан в манастир край Плиска. Цар Симеон Велики вероятно е положен в Кръглата църква във Велики Преслав, но гробната му камера не е идентифицирана. При цар Петър I археолозите откриват саркофаг с надпис „Гроб на Петър“, което дава основание да се смята, че останките му са в Преслав. Епохално откритие прави гръцкият професор Николаос Муцопулос през 1965 г. в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Малото Преспанско езеро – скелетът на мъж на около 70 години с фрактура на лявата лакътна кост съвпада с описанията за цар Самуил. Днес тленните му останки се съхраняват в Солун.

През Второто българско царство царските погребения са съсредоточени в Търновград, основно в храма „Св. Четиридесет мъченици“. През 1972 г. археологът Въло Вълов открива гроб № 39, където почива мъж с ръст около 1,90 метра и златен пръстен-печат с надпис „Калоянов пръстен“. Това доказва, че това е гробът на цар Калоян, чиито останки през 2007 г. са препогребани с държавни почести в двора на същата църква. За братята му Асен I и Петър II се предполага, че също почиват там, но без категорични доказателства. Цар Иван Асен II вероятно е в семейния пантеон, но липсват антропологични находки. Цар Михаил III Шишман Асен, загинал в битката при Велбъжд през 1330 г., е погребан в църквата „Св. Георги“ в село Старо Нагоричане, днешна Северна Македония. Гробът на цар Иван Александър е заличен и ограбен след османското падение на Търново, а мястото на погребението на цар Иван Шишман остава неизвестно – той е екзекутиран в Никопол.

В Третата българска държава положението е значително по-ясно. Княз Александър I Батенберг е погребан в специално изграден Мавзолей в центъра на София, изпълнявайки предсмъртното си желание. Цар Фердинанд I първоначално е погребан в църквата „Св. Августин“ в германския град Кобург, но тленните му останки са репатрирани в София и положени в семейния склеп в двореца „Врана“. Цар Борис III остава трагична мистерия – първоначално погребан в Рилския манастир, тялото му по-късно е ексхумирано и изчезва. Днес в манастира се съхранява единствено неговото сърце, открито в Стъкления дворец и препогребано там.

За хората, които искат да отдадат почит, достъпни са няколко ключови места: църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, където се вижда автентичният гроб на цар Калоян; Мавзолеят на княз Александър I Батенберг в София; и Рилският манастир, където почива сърцето на цар Борис III.

Търсенето на последния дом на българските царе не е просто стремеж към археологически факти. Всеки открит гроб, всеки разчетен саркофаг и всяка върната реликва са парчета от пъзела на националното достойнство. Дори гробовете на Симеон Велики или Иван Шишман да останат скрити завинаги, истинският им дом е в паметта и историята на България. Опазването на тези свещени места е дълг към миналото и мост към бъдещето.