Историята на българското изкуство познава множество творци, чиито имена днес са вписани със златни букви, но приживе са останали неразбрани и често в бедност. Димчо Дебелянов, един от най-нежните лирици, не дочаква собствена стихосбирка – загива на фронта през 1916 г., а приятелите му я издават четири години по-късно. Иван Милев, създал шедьоври като „Ахинора“, рисува върху картон и амбалажна хартия, защото няма пари за платно; умира от инфлуенца на 29 години, а днес портретът му е върху банкнотата от 50 лева. Гео Милев, родоначалникът на авангарда, е преследван и арестуван, изчезва безследно през 1925 г., преди творчеството му да бъде оценено. Димитър Бояджиев, самотен символист, се самоубива през 1911 г., без да получи нужното внимание. Дори Борис Христов, прочут по света бас, остава дълго време забранен в социалистическа България. Тези съдби показват как историческите обстоятелства и липсата на развит пазар на изкуство обричат новаторите на изолация, но тяхното творчество надживява времето и се превръща в национално богатство.