Народното събрание прие на първо четене законопроект, внесен от „Възраждане“, който предвижда задължителна употреба на българския книжовен език в публичната сфера. Текстът допуска транслитерация на латиница и ограничава използването на чужди езици при надписи, съобщения и други форми на публична комуникация. Предвижда се и създаване на Консултативен съвет за български език към Министерския съвет.

Писателят Иван Ланджев постави под въпрос каква точно заплаха адресира проектът. Според него защитата на езика изисква ясно посочен проблем, но текстът не решава ниската грамотност, функционалната неграмотност, бедния речник, слабите читателски навици и неспособността за логическа аргументация. Той оцени качеството на публичната и политическата реч като ниско и отбеляза, че част от проблемите се виждат и в парламента.

Ланджев определи езика като устойчиво явление, надживяло държавни граници и политически периоди. По думите му около 9 милиона души по света говорят български, а езикът се е запазил през вековете на византийско и османско владичество. Той постави под съмнение и необходимостта от нов консултативен орган, като попита какви ще са функциите му, как ще се финансира и дали няма да дублира работата на Института за български език при БАН, Министерството на образованието и науката и университетски катедри.

Като пример писателят посочи надписа „National Assembly“, който според него е коректен превод и не застрашава българския език. Той повдигна въпроса дали транслитерацията на латиница ще замества превода или ще води до допълнителни надписи. Ланджев изрази и опасение, че зад целта за защита на езика могат да се прокарват идеологически послания и по-голям скептицизъм към Европа, като подчерта, че това е негова интерпретация.

В парламентарния дебат Красимир Вълчев заяви, че законопроектът може да бъде подобрен между първо и второ четене. Към момента потвърденото развитие е приемането на текста на първо четене.