Нов етап в икономическите отношения

В София беше дадено началото на Съвместен бизнес съвет България–Казахстан. Първата му среща се състоя на 20 октомври в сградата на Българската търговско-промишлена палата. Съветът е учреден в рамките на българо-казахстански бизнес форум и двустранни срещи по време на посещението на казахстанска бизнес делегация у нас.

Посланик Виктор Темирбаев определи новата структура като продължение на работата след посещението на президента Румен Радев в Казахстан миналата година. По думите му целта е сътрудничеството между компаниите от двете страни да се разшири и задълбочи. Казахстански компании проявяват интерес към партньорства в информационните технологии, логистиката, текстилната индустрия, търговията, селското стопанство и правните услуги. Бизнес съветът трябва да се превърне в постоянна платформа за пряк диалог, обмен на информация, нови партньорства и съвместни инициативи.

Търговия с потенциал, но и с дисбаланс

През 2025 г. стокообменът между двете страни е 1,141 млрд. USD, от които 110,71 млн. USD български износ и 1,020 млрд. USD внос от Казахстан. За януари–август тази година България е изнесла за Казахстан стоки за 61,1 млн. EUR, което е ръст от 2,2%, а вносът достига 852,9 млн. EUR, или 18,8% повече на годишна база. Общият стокообмен за осемте месеца е приблизително 914 млн. EUR, а българският търговски дефицит е почти 792 млн. EUR. Ако темпът се запази, 2026 г. може да се окаже силна за двустранната търговия, но структурата остава силно небалансирана в полза на казахстанския износ.

Председателят на Международната търговска камара на Казахстан Мурат Каримсаков заяви, че създаването на първия съвместен Бизнес съвет е нов крайъгълен камък и здрава основа за диалог, основан на голямо доверие. Като важен двигател той посочи директния диалог между регионите: Алмати–Варна, Уралск–Благоевград, Астана–София и Шимкент–Пловдив. Непосредствена задача е възстановяването на двустранната търговия след отчетения спад. По думите му след рекорден растеж пазарът е преминал през естествена фаза на адаптация, а общата цел е да се обърне динамиката, да се възстановят обемите на взаимните доставки и да се надминат предишните постижения.

Инвестиции и секторни приоритети

Дългосрочното инвестиционно сътрудничество остава основа на отношенията. Между 2005 и 2025 г. брутният приток на преки чуждестранни инвестиции от България в Казахстан е надхвърлил 87 млн. USD. В Казахстан са регистрирани 104 предприятия с българско капиталово участие, като 64 от тях извършват активна дейност в транспорт, дигитализация, логистика, земеделие и енергетика. Казахстан предлага на българския капитал три основни конкурентни предимства: разнообразни енергийни източници, огромен транзитен и транспортен потенциал и богата ресурсна база.

Особено значение се отдава на транспорта и логистиката. Инициативата за интегриране на българските черноморски пристанища Бургас и Варна със Средния коридор придобива стратегическо значение, тъй като подобна интеграция на пристанищната инфраструктура на Каспийско и Черно море отваря непрекъснат логистичен маршрут между Централна Азия и Европа.

В агроиндустрията България може да предложи технологии в селекцията и семепроизводството, европейски стандарти за преработка и опит във виното, млечните и сладкарските продукти и преработката на плодове и зеленчуци. Казахстан от своя страна предлага суровинна база, инвестиционни преференции и достъп до пазарите в Централна Азия. Обсъжда се проект на българската компания Lekerbek с партньори от Шимкент за модерно предприятие за готови храни по технологията sous-vide. Инвестицията се оценява на около 25 млн. USD, а комплексът се предвижда да служи като технологичен еталон за преработка на селскостопанска продукция с достъп до регионалните пазари.

При дигитализацията като успешен пример беше посочена българската IT компания Microinvest с дългогодишен опит в автоматизацията на бизнеса и развита дилърска мрежа в Казахстан. Казахстанската страна представи портфейл от 250 инвестиционни проекта на обща стойност около 80 млрд. USD. Мурат Каримсаков подчерта, че партньорството трябва да разширява хоризонтите си отвъд традиционните търговски доставки, а новият Бизнес съвет трябва да помогне за преодоляване на информационните и административните бариери, проблемите във веригите на доставки и различията в техническите регулации и стандартите.