България се оказа в центъра на дебат за позицията си към Украйна след съвместно изявление в Ню Йорк, към което се присъедини, и последвалото уточнение от Министерството на външните работи, че националната позиция не е отразена в пълнота. Според журналистически анализ правителството продължава същата външна политика, каквато са водили и предишните кабинети, но с различен тон и окраски. Проблемът идва, когато трябва да се обясни собствената позиция: тогава тя изглежда леко напред-назад и неуверено. Това отваря и линията на опозицията, че вътре в страната се говори едно, а навън – друго.

Вицепрезидентът Илияна Йотова заяви, че е имало редакция и несъгласие с декларацията. Според анализатори обаче след като е казала „А“, е трябвало да каже и „Б“ – да покаже какви точно са били несъгласията. Това ще ѝ бъде много трудно, защото в самото изявление се поддържа украинската позиция от март миналата година за безусловно и всеобхватно спиране на огъня като първа стъпка към съдържателни преговори. Тази позиция подкрепят 51 държави, а не 40, както беше редуцирано в обясненията.

В речта си пред Общото събрание на ООН Йотова говори за мир с общи формули, включително че в преговорите трябва да участват и двете страни. По-важният въпрос е дали България се разграничава от украинската позиция, зад която застава Европейският съюз, и се приближава до руската. Русия твърди, че няма да прекратява огъня, защото това ще позволи на Украйна да се въоръжава още и да получава помощ от западните съюзници. Москва иска преговори за мир по време на военни действия и с условие да получи съгласие за завзетите четири области.

Според анализатори уточнението от страна на Йотова е опит да не се загуби по-русофилски настроеният вот, на който в момента се отваря друга, по-твърда възможност – кандидатите на „Възраждане“. Тя се опитва, подобно на Румен Радев, да лавира: хем да бъде със Запада, хем да има по-мека позиция спрямо Русия. В същото време темата „Запад – Изток“ се внася фалшиво в кандидатпрезидентската кампания, сякаш тепърва трябва да се брани западният избор на България. Според анализа няма такова нещо. По-скоро има нюансирана позиция, но нюанс не означава лошо и не означава, че България няма позиция. Той означава, че геополитиката не е черно-бяла и управляващите го осъзнават. Темата за това България да избира къде е, е изкуствено привнесена, за да мобилизира електорат.