В публичното пространство се гадае какво е обсъждал началникът на украинското военно разузнаване Кирило Буданов с българския премиер Румен Радев. Коментарът поставя този въпрос в по-широк контекст: България е представена като слабо звено в съюзната политика на САЩ и се очаква да бъде използвана именно в тази роля.

Според изложението американската стратегия днес може да се опише като разделяй, обърквай и владей. Глобалистката доктрина се е провалила и САЩ са принудени да се оттеглят от безспорното си глобално господство, за да търсят валидиране чрез отстъпчиво глобално разбирателство. Външната политика на Вашингтон е безсистемна, конюнктурна и многовалентна. ЕС продължава да бъде инструмент за удари и легитимация на политики срещу Русия, докато Тръмп се опитва да прокара нова прагматична версия на международните отношения. Демократите критикуват тръмпистите, че отстъпват позиции на влияние и рушат познатото глобално лидерство на САЩ, но фундаменталната стратегическа солидарност на мултикултурното американско общество е разклатена. Стратегията срещу конкретен идеологически враг все по-трудно се обосновава, настанява се идеологията на легитимните прагматични ползи, износът на демокрация е заменен с директни заявки за икономически ползи.

В този пъзел Румен Радев е възможно да бъде използван като център за формиране на по-умерени отношения спрямо Русия, когато ЕС реши плавно да промени политиката си и да върви към споразумение за мир. Европа е описана като жертва на глобалистките мрежи, които принудително държат управляващите елити в норма на поведение. Но самите мрежи са само инструмент на световна сила без конкуренция. Те имат господари, донори и навигатори, а обвиненията към тях подминават номенклатурата, подобно на обвиненията към ДС. САЩ може да имат вътрешни раздори за властта, но целта им остава продължаване на доминацията, а всички останали са жертви по пътя. Ако някъде има политическо пробуждане, то ще бъде потиснато. Една от тактиките е раздвояване и объркване, фундаментално предефиниране на международните отношения.

Повдига се въпросът подготвен ли е Румен Радев за подобна мисия, или от него се изисква твърде много. Посочването на Гълъб Донев за финансов министър в момент на криза е тревожен сигнал. Ако човек смята, че Донев би могъл да управлява добре финансите, значи може да му хрумне всичко, което е неспособно да проработи, и да не го интересуват резултатите. Това поражда съмнения дали на Радев може да бъде вменена специална мисия и дали той би я усвоил с ясната дълбочина как да я осъществи без провали.

Отбелязва се, че в такива задачи няма много пространство за самосиндикални акции, но ако човек е много въртоглав, самовлюбен, със съветници и шефове на кабинети от познатия калибър, може да възникнат изненади. Отправя се и сложен въпрос към министър Демерджиев, около когото бушуват находчиви врагове, психиатрични проститутки на Алексей Петров, стари и странни зависимости и родилни отношения с извадената от колбата на криминална структура „Продължаваме промяната“. Но това не е за телефон.