Правителството предлага на Народното събрание да одобри инвестиционен разход за придобиването на още пет зенитно-ракетни комплекса IRIS-T SLM. Заедно с вече договорената една система общата стойност на модернизацията на противовъздушната отбрана ще достигне около 1,1 млрд. евро.

Решението вече е прието от Министерския съвет, но допълнителната поръчка все още изисква одобрение от парламента. След това се предвижда подписване на програмно споразумение между министерствата на отбраната на България и Германия, както и допълнение към договора с германската Diehl Defence. Премиерът Румен Радев заяви, че очаква договор в рамките на седмици.

Актуализираният проект предвижда втори етап за пет допълнителни комплекса IRIS-T SLM, заедно с гаранционна и първоначална логистична поддръжка, зенитно-управляеми ракети и допълнително оборудване. Включена е и необходимата инфраструктура за експлоатация, съхранение и поддръжка на ракетите.

Първият етап също ще бъде променен. Мултисензорният тракер в одобрената конфигурация ще бъде заменен с друго оборудване, което ще намали стойността на вече сключения договор от 182 млн. евро на 180,6 млн. евро. Сроковете за доставка също трябва да бъдат съкратени. Финансирането е предвидено по механизма SAFE на Европейския съюз, който предоставя дългосрочни заеми за съвместни отбранителни проекти.

IRIS-T SLM се произвежда от Diehl Defence и е наземна система със среден обсег. Ракетите могат да поразяват цели на разстояние до 40 километра и на височина до 20 000 метра. Комплексът включва командна машина, 4D радар, пускови установки и обслужващи автомобили. Системата може да обменя данни с натовски средства за противовъздушна отбрана и да получава информация за целите от външни радари. Една батарея може да изстреля едновременно до 24 ракети към различни цели.

По-далекобойната версия IRIS-T SLX все още е в процес на разработване. Тя е предназначена за поразяване на цели на разстояние до 80 километра, но правителственото предложение за България не уточнява дали сред допълнителните системи ще има комплекс от този вариант.

Първата система, договорена през 2024 г., се очаква да бъде доставена през 2027 г., а въвеждането ѝ в експлоатация е планирано към края на същата година. Преди това ще е необходимо обучение на военнослужещите и подготовка на инфраструктурата. Решението за още пет комплекса е част от участието на България в инициативата „Щит на европейското небе“. Според правителството придобиването трябва да повиши способностите на Военновъздушните сили и да осигури по-голям принос към общата противовъздушна отбрана на НАТО.