На 15 септември 2026 г. се навършват 80 години от референдума, с който България променя формата си на управление и се обявява за Народна република. Това събитие слага край на монархията и отваря пътя към пълна съветизация на държавата под ръководството на БКП.

През септември 1946 г. страната е окупирана от Червената армия, а властта е в ръцете на правителството на Отечествения фронт, доминирано от комунистите. На 8 септември 1946 г. се провежда допитване, на което гражданите избират между монархия и република. Според официалните данни в референдума участват над 91% от имащите право на глас, 92,72% гласуват за премахване на монархията и обявяване на република, а едва 4,24% подкрепят запазването на царската корона.

Легитимността на вота и днес е спорна. Едни посочват, че републиканските идеи са били популярни сред всички политически сили, включително опозицията. Други подчертават, че присъствието на съветските войски и масираният психологически натиск от новата власт са направили свободния избор практически невъзможен.

Седмица след референдума, на 15 септември 1946 г., XXVI Обикновено народно събрание официално провъзгласява България за Народна република. На следващия ден — 16 септември — невръстният цар Симеон II, майка му царица Йоанна и сестра му княгиня Мария-Луиза са принудени незабавно да напуснат родината. Те заминават в изгнание, първоначално към Египет, а по-късно се установяват в Испания. Така приключва Третото българско царство, започнало през 1878 г.

След обявяването на републиката е свикано Велико народно събрание, което през декември 1947 г. приема т.нар. „Димитровска конституция“. Тя окончателно легитимира тоталитарния еднопартиен модел и подчиняването на страната на съветския блок за следващите четири десетилетия. Днес, 80 години по-късно, датата остава повод за дълбок обществен и исторически анализ на цената на политическите промени в България.