В края на 60-те години на XX век България и Съветският съюз сключват споразумение за съвместен дърводобив. То отвежда хиляди българи в Коми АССР – един от най-суровите райони на европейска Русия. Целта е да се осигури дървесина за българската икономика, а на място заминават работници, инженери, строители и специалисти.

Първата група пристига в началото на 1968 г. Вместо готов град я очакват тайга, сняг и температури около минус 40 градуса. Българите не само секат дървета, а изграждат пътища, жилища и цели селища. Оценките за броя на заминалите варират: между 1967 и 1985 г. през Коми са преминали над 100 000 български граждани, а за целия период на сътрудничеството се говори за близо 150 000 души. В отделни години там едновременно живеят до 17 000 българи.

Най-големият български център в района е Усогорск. Към него се добавят Благоево, Междуреченск и Верхнемезенск. На мястото на малки дървени поселения се появяват улици с многоетажни блокове, училища, детски градини, болница, топлоцентрали, магазини и Дом на културата. Българските строители изграждат близо 8000 километра горски пътища, 167 000 квадратни метра жилищна площ, четири училища, четири детски градини, болница и здравни пунктове. Други оценки посочват около 7000 километра пътища, но и двете числа описват мащаба на проекта.

Животът в Коми е тежък. Зимата в Удорския район е дълга, а температурите понякога падат до минус 51–53 градуса. Новите работници преминават обучение и започват като вальори, трактористи и чокеровачи. Работният ден често е 10–12 часа, а бригадите излизат в гората и през почивните дни, за да изпълнят плана. В замяна доходите са значително по-високи от тези в България. Един от разказвачите е купил жилище и автомобил „Жигули“ с изработените пари. Друг посочва месечни възнаграждения от около 1000 рубли в началото и до 2000–2500 рубли по-късно, докато средните заплати в СССР и България тогава са били около 50–80 рубли. Това са лични разкази, а не универсална тарифа.

Парите не са единственият стимул. Българските предприятия имат право да внасят без мито храни, облекла, лекарства и стоки за бита. В Усогорск се продават български консерви, компоти и сладкиши, които са рядкост за местните. В училищата има смесени класове, но българските деца изучават и роден език, литература, история и география на България.

След разпадането на СССР икономическата основа на сътрудничеството се разпада. Българските фирми освобождават работници, а местните власти настояват чуждите граждани без връзки със съветската система да напуснат. Масовото завръщане е в началото на 90-те години, а споразумението между България и Русия е окончателно прекратено през 1994 г. След оттеглянето на българите част от селищата губят население и производства. Верхнемезенск постепенно се превръща в изоставено селище, докато Усогорск, Благоево и Междуреченск продължават да съществуват. Около 500 българи остават в Коми.

За едни Коми остава мястото на най-тежкия труд и дългата раздяла със семейството. За други – на първата кола, купеното жилище, смесения брак или децата, израснали в тайгата. Общото между спомените е, че българите не просто добиват дървесина: те оставят след себе си пътища, блокове и градове, построени в земя, където зимата започва с минус 40 градуса.