Управителният съвет на Българската федерация по борба излезе с обширна позиция преди Общото събрание на 17 октомври. В нея се отговаря на кандидатура за председател, зад която застават Гриша Ганчев и Валентин Йорданов. От федерацията обръщат внимание, че кандидатурата е обявена панически само часове, след като УС съобщи, че изпраща до Софийска градска прокуратура и посолствата на САЩ, Великобритания и страните от ЕС доклад със сериозни данни за заобикаляне на санкциите срещу Русия при трансфер на руски състезател. Освен това БФ Борба ще провери в максимално кратки срокове всички натурализации на състезатели от т.нар. руски свят, извършени при предишни ръководства.

Според позицията тези действия не са срещу обединението, а точно обратното – те работят за истинското обединение на българската борба. Като доказателство се посочват 23 медала от европейски и световни първенства, спечелени от български деца за година и половина без разчитане на руски състезатели. Изводът е, че когато се инвестира в българските деца, клубове и треньори, резултатите идват.

Федерацията настоява, че обединението не може да бъде около връщането на стария модел на управление, около зависимост от отделни клубове, бизнесмени и чужди борцови школи, нито като прикритие за възстановяване на политика на масови натурализации. Всеки състезател, получил право да представя България по установения ред, заслужава уважение, но въпросът е за модела. Кандидатът, представян за обединител, не е страничен наблюдател, а част от управленските среди, при които е развита политиката на масово привличане и натурализиране на чуждестранни, предимно рускоговорящи, състезатели. Затова трябва да отговори как човек, участвал в изграждането на този модел, днес ще го промени, ако предлага връщане към същия подход.

Повече от 30 години в българската борба се налагат чуждестранни състезатели, треньори и спортни кадри, свързани с руската и постсъветската школа. Основоположник на този модел още през 90-те е Гриша Ганчев, тогава председател на БФ Борба. Моделът „Ганчев“ започва с привличане на рускоговорящи състезатели в клуба „Славия-Литекс“ и се развива през следващите десетилетия. Апогеят му идва след 2017 г., когато Ганчев установява силно влияние върху управлението чрез председателя Христо Маринов, а самият той е член на УС. Новото е само името на клуба – ЦСКА заменя „Славия-Литекс“ като платформа за привличане на рускоговорящи състезатели и техните треньори.

В позицията се отхвърля внушението, че състезатели на ЦСКА са били гонени от националния отбор. Техният клубен произход никога не е бил основание да не бъдат част от националните отбори. Проблемът, представян като конфликт между федерацията и определени състезатели, е привнесен и задълбочен от руски треньори, внедрени в националния отбор от предходното ръководство. Тези треньори са си позволявали публично да поругават символите на българската държавност и да забраняват българския език на българския тепих.

Посочва се, че по данни от първия доклад на БФ Борба сред състезателите, получили български лиценз или представлявали България, се открояват Тарек Абделслам, Димитър Цеацуста, Ахмед Магамаев, Ахмед Батаев, Ислам Абизов, Рамазан Рамазанов, Семен Новиков, Абу Амаев, Магомед Рамазанов, Ален Хубулов, Алберт Доев и Шамил Мамедов. Към тях се прибавят Айк Мнацаканян и Алан Дзабиев. Списъкът показва мащаба на явлението и защо трябва да се говори не само за отделни състезатели, а за дългогодишна спортна политика. Отбелязва се и присъствието на чужди треньори, повечето свързани с руската и постсъветската школа – Казбек Фарниев, Суслан Фарниев, Васил Татарли, Александър Грипков, Тарек Абделсалм, Елис Гури и Айлин Ашим.

Основният въпрос е къде остава собствената българска школа, ако десетилетия се привличат чужди състезатели и треньори. Ако моделът „Ганчев“ е бил толкова успешен, защо днес българската борба се нуждае от неговото възстановяване, за да бъде отново обединена. Истинското обединение не означава да се затворят очи пред масовите натурализации, зависимостите и неравностойното положение на българската школа. То означава обединение около спортното развитие на българските деца, инвестиции в български треньори, път от детско-юношеската борба до националния отбор и възраждане на собствената треньорска и методическа школа.

Според УС контролът, прозрачността, проверката и разговорът за бъдещето не създават напрежение. Напрежение няма и в това да се търсят отговори за нарушения на санкциите на ЕС и за масовите натурализации. Отговорът не може да бъде да не се пише по медиите, защото това означава страх от разследвания. Всички факти трябва да бъдат установени, а не заметени под килима на „обединението“. Пред българската борба стои изборът да затвори страницата на масовите натурализации и да отвори нова – на възраждане на българското начало. Националният отбор не трябва да е сбор от индивидуални проекти на отделни клубове, БФ Борба не трябва да зависи от един човек, един бизнесмен и една чужда школа, а българският интерес трябва да стои над клубния.

Накрая се поставя въпросът какво искаме за бъдещето – още 23 медала на млади български таланти или още 23 натурализирани руски състезатели. Обединение – да, но около българската борба, българските клубове, българските деца, българските треньори и ясни правила за всички, а не около връщането на старите зависимости. Задачата не е да се върне миналото на модела „Ганчев“, а да се върне силата на българската школа. Това ще защитава УС на Общото събрание на 17 октомври, с цел българската борба да бъде независима, прозрачна и българска.