Договорът на българския газов доставчик с турския оператор не е за покупка на газ, а за услуги – регазификация и пренос на втечнен газ до границата. Проблемът е, че България използва едва 10-20% от резервирания капацитет, тъй като услугата е три пъти по-скъпа от гръцките алтернативи. Доказателство за неизгодните условия е неуспешният търг за преотстъпване на капацитет през лятото на 2024 г. Освен това България няма нужда от толкова газ – потреблението е 2,7-2,8 млрд. куб. м годишно, а договорите надвишават 3,85 млрд. куб. м. Това води до технически фалит на Булгаргас, с отчетени загуби от 250 млн. лв. заради договора с Боташ и 35 млн. лв. от неизползван капацитет в Александруполис. Обявеното замразяване на договора до септември 2027 г. буди въпроси – съвпада с крайния срок за забрана на руския газ в ЕС. Турция може да иска да изнася руски газ през България, като се възползва от свободния капацитет на тръбопроводите от Русия. Бъдещето на договора зависи от това дали българските власти ще приемат уверенията, че транзитираният газ не попада под санкции.