На 28 юли 1913 г. е подписан Букурещкият мирен договор, който слага край на Втората балканска (Междусъюзническа) война. Това събитие, останало в паметта като Първата национална катастрофа, продължава да бъде анализирано поради дълбокия си отпечатък върху балканската геополитика.
След победите в Първата балканска война, въпросът за Македония остава нерешен. На 16 юни 1913 г. българските войски по заповед на цар Фердинанд атакуват сръбските и гръцките позиции, започвайки Междусъюзническата война. България се оказва в изолация; Османската империя нарушава Лондонския договор и нахлува в Източна Тракия, а Румъния напада от север. Румънските войски достигат до София, принуждавайки правителството да поиска примирие.
Преговорите в Букурещ водят до тежки клаузи: Южна Добруджа е отстъпена на Румъния, Вардарска Македония на Сърбия, а Егейска Македония на Гърция. България запазва само Пиринския край и малък излаз на Бяло море. Моралният и демографски удар е огромен – стотици хиляди българи са принудени да напуснат домовете си.
Договорът залага бомба със закъснител: британският външен министър Едуард Грей предрича, че траен мир на Балканите е невъзможен, докато договорът съществува. Стремежът към ревизия тласка България към съюз с Централните сили в Първата световна война, което води до Втората национална катастрофа. Днес историците подчертават уроците за балансирана дипломация и реална преценка на силите.