Букурещкият мирен договор, подписан на 10 август 1913 г., слага край на Втората балканска война, но при условия, които България възприема като национален погром. Румънските войски, достигнали до околностите на София, принуждават страната ни да отстъпи Южна Добруджа, а от Македония България трябва да се откаже окончателно. Сърбия получава Вардарска Македония, Гърция – Егейска, а на България остават единствено Пиринският край и Западна Тракия. Отношенията в победилата коалиция се обтягат още след Лондонския договор, а България изпада в международна изолация. Възползвайки се от военните успехи, цар Фердинанд заповядва нападение срещу бившите съюзници Гърция и Сърбия, без да изчака арбитража на руския цар. Последвалото румънско нахлуване заварва България беззащитна – армията е хвърлена срещу гърци и сърби, а румънците без съпротива стигат до Враца и обкръжават Видин. Правителството на Васил Радославов заявява готовност да отстъпи Южна Добруджа и иска примирие. В Букурещ започват преговори, но военните действия продължават, защото Сърбия и Гърция искат да договорят условията преди прекратяване на огъня. Успешният отпор на българите при Кресненския пролом кара Гърция да приеме примирие. На конференцията обаче българските дипломати не успяват да спечелят подкрепа – Сърбия отнема Щип, Радовиш и Кочани, а Гърция получава Кавала, след като Франция и Германия я подкрепят. Под заплахата, че румънските войски ще окупират София, българските делегати отстъпват. Договорът е сключен, но не носи мир – България не приема условията и по-късно се присъединява към Централните сили, за да търси реванш.