Обратният ефект на натиска

Опитите на американския президент Доналд Тръмп да ограничи влиянието на БРИКС може да доведат до противоположен резултат: да направят обединението по-привлекателно за държави, които искат да намалят зависимостта си от американската финансова система. В основата на този парадокс е все по-активното използване на мита, санкции и достъп до американския пазар като инструменти на външната и търговската политика. Колкото по-често Вашингтон прибягва до тях, толкова по-силен става стимулът за засегнатите държави да изградят алтернативи.

БРИКС вече е много по-голям

Разширяването през последните години увеличи значително икономическата и демографската тежест на организацията. Към срещата през 2026 г. тя включва Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка, Египет, Етиопия, Иран, Обединените арабски емирства, Индонезия и Саудитска Арабия. Тези 11 държави представляват близо половината от населението на планетата, около 40% от световния БВП и приблизително 26% от глобалната търговия.

Разширяването обаче не означава, че БРИКС се е превърнал в единен геополитически блок срещу САЩ. Между членовете има сериозни политически, икономически и стратегически различия. Индия и Китай например имат дългогодишен граничен спор, а държавите от Близкия изток в организацията заемат различни позиции по ключови регионални конфликти. Тези противоречия продължават да ограничават способността на БРИКС да действа като единен политически съюз.

Доларът запазва водещата си позиция

Една от най-обсъжданите теми около БРИКС е възможността организацията да намали ролята на американския долар. Засега данните не показват, че световната резервна валута е близо до загуба на доминиращата си позиция. През първото тримесечие на 2026 г. доларът представлява 57,1% от официалните валутни резерви в света, а делът на китайския юан е около 2%.

По-съществената промяна се случва на друго ниво. Част от държавите от БРИКС постепенно увеличават използването на национални валути при двустранната търговия и разработват платежни механизми, които не изискват всяка трансакция да преминава през долара. Бразилия и Китай например разширяват използването на собствените си валути в двустранната търговия. Индия и ОАЕ са извършвали разплащания в рупии и дирхами, а значителна част от търговията между Русия и Китай вече се осъществява в националните им валути. Това не е нова световна финансова система, която скоро да замени долара, а по-скоро постепенно изграждане на алтернативни канали за определени международни плащания.

Собствена финансова инфраструктура

Един от основните практически инструменти на организацията е Новата банка за развитие, създадена през 2015 г. Тя финансира инфраструктурни проекти и устойчиво развитие, като същевременно се стреми да увеличи дела на заемите в националните валути на държавите членки. Обсъжда се и по-тясно свързване на националните платежни системи. Подобни инициативи са далеч от създаването на единна валута на БРИКС, но могат постепенно да намалят необходимостта определени сделки да преминават през американската финансова инфраструктура.

Не всички искат да избират между Вашингтон и Пекин

Това не означава автоматично сближаване с Китай. Индия поддържа мащабни отношения със САЩ, докато едновременно купува руски енергийни суровини и участва активно в БРИКС. Бразилия традиционно се стреми към по-голяма стратегическа автономия, без това да означава желание да попадне под китайско влияние. Саудитска Арабия и ОАЕ също остават дълбоко свързани със западните икономики, независимо от разширяването на отношенията им с Пекин и останалите членове на БРИКС. За много от участниците целта не е непременно да заменят зависимостта от Вашингтон със зависимост от Пекин. По-важна е възможността да разполагат с повече варианти и да балансират между различните центрове на икономическа сила.

Натискът може да произведе обратния резултат

БРИКС все още е далеч от единен икономически или политически съюз. Различията между членовете са значителни, а идеята за обща валута не се е превърнала в реален проект, способен да конкурира долара. Развитието на алтернативни платежни системи, финансиране в местни валути и двустранни разплащания обаче показва друга тенденция: държавите търсят начини да разполагат с повече свобода при международните си икономически отношения.

Така политиката на Тръмп може да създаде резултат, противоположен на търсения. Вместо да обезкуражи държавите да се сближават с БРИКС, икономическият натиск от Вашингтон може да направи организацията по-привлекателна като платформа за диверсификация. Това не означава, че БРИКС е на път да замени доминираната от САЩ финансова система. По-скоро залогът е постепенното създаване на достатъчно алтернативи, които да дадат на отделните държави по-голяма свобода да отказват решенията на Вашингтон, без икономическата цена за тях да бъде толкова висока.