Китайският президент Си Дзинпин призова БРИКС да играе по-активна роля за прекратяване на конфликтите и да се утвърди като водеща сила на Глобалния юг. Той отправи това послание на срещата на върха в Ню Делхи, където се събраха лидерите на едни от най-големите развиващи се икономики.

Си обърна специално внимание на войната в Близкия изток. Според него конфликтът не отговаря на общите интереси на международната общност и Пекин е готов да работи с останалите членове на БРИКС за постигане на мир. Китайският лидер определи обединението като водещо за Глобалния юг и модел за самостоятелно развитие на нововъзникващите и развиващите се държави. Той настоя страните от групата да насърчават икономическо развитие, основано на иновации. Си обяви още, че през следващата година Китай ще поеме председателството на БРИКС и ще бъде домакин на 19-ата среща на върха.

Посещението на Си в Ню Делхи има значение и извън БРИКС. Това е първото му пътуване до Индия от седем години и идва в момент, когато двете азиатски сили се опитват постепенно да нормализират отношенията си. Връзките между Пекин и Ню Делхи рязко се влошиха след смъртоносния граничен сблъсък в долината Галван през 2020 г., при който загинаха 20 индийски и четирима китайски военнослужещи. След споразумението от 2024 г. за изтегляне на военни части от спорни участъци отношенията започнаха да се подобряват, но значителни сили остават разположени от двете страни на спорната хималайска граница. В Ню Делхи Си трябваше да разговаря и с индийския премиер Нарендра Моди. Китай заяви преди срещата, че е готов да разглежда отношенията с Индия в стратегическа и дългосрочна перспектива и да управлява различията между двете държави.

Руският президент Владимир Путин също използва форума, за да изложи виждането на Москва за бъдещата роля на организацията. „Ние не сме против никого. Ние сме за нашите интереси“, заяви той по време на бизнес форума на БРИКС. Според него обединението трябва да изгради устойчива платформа за глобален икономически растеж и да засили практическото сътрудничество между бизнеса, технологичните компании и инвеститорите. Путин критикува западните санкции и търговски ограничения, които според него нарушават нормалната международна конкуренция. Западните държави определят значителна част от ограниченията срещу Русия като отговор на руската инвазия в Украйна. Русия настоява БРИКС да развива собствени механизми за международни плащания, инфраструктурни проекти и инвестиции, като по този начин намалява зависимостта на членовете от западните финансови системи.

Преди основната среща Путин проведе двустранни разговори с Нарендра Моди. Двамата обсъдиха политическото, икономическото, енергийното и отбранителното сътрудничество, както и войните в Украйна и Близкия изток. Специално внимание беше отделено на отражението на конфликтите върху морската търговия и сигурността на индийските моряци. Индия и Русия потвърдиха намерението си да задълбочат своето „специално и привилегировано стратегическо партньорство“. Икономическите отношения между двете държави се разраснаха значително през последните години, особено след увеличаването на индийския внос на руски петрол. Москва и Ню Делхи си поставят за цел двустранната търговия да достигне 100 млрд. долара до 2030 г. спрямо близо 70 млрд. долара през финансовата 2024-2025 г. Индия продължава да отхвърля натиска да прекрати покупките на руски енергийни суровини, като аргументира позицията си с необходимостта да осигурява надеждна и достъпна енергия за огромното си население и растящата икономика.

Една от най-важните новини от срещата е постигнатото принципно съгласие между членовете по обща декларация. Документът се очаква да осъди едностранното започване на война от която и да е държава, без конкретни страни да бъдат назовавани. Постигането на консенсус е особено важно заради различията между Иран и Обединените арабски емирства по конфликта в Персийския залив. Това е един от тестовете за способността на разширения БРИКС да формира обща позиция по международни кризи.

Индийският премиер Нарендра Моди се опита да разсее опасенията, че разширяването на БРИКС има за цел създаването на пряк противовес на западните съюзи. Позицията на Ню Делхи е, че организацията трябва да бъде преди всичко платформа, чрез която развиващите се икономики да получат по-силен глас при определянето на международните правила. Тази позиция не съвпада напълно с подхода на Москва и Пекин, които много по-открито говорят за необходимостта от ограничаване на западната доминация в международната система. Именно това противоречие е сред основните предизвикателства пред БРИКС. Организацията вече обединява 11 държави с различни политически системи, съюзници и геополитически интереси. Срещата в Ню Делхи показва, че въпреки тези различия членовете се опитват да намерят обща основа около няколко теми: по-силно представителство на Глобалния юг, повече търговия и инвестиции помежду им, по-голямо използване на национални валути и реформа на международните институции. Посланието на Си Дзинпин добавя още една амбиция към този дневен ред: БРИКС да се опита да превърне нарастващата си икономическа тежест и в по-осезаемо дипломатическо влияние при разрешаването на глобалните конфликти.