Бригита Чолакова е родена на 12 октомври 1933 г. и се превръща в едно от най-разпознаваемите лица на Българската телевизия. Няколко поколения зрители я запомнят с гласа, погледа и присъствието ѝ пред камерата.

Тя умира внезапно на 6 октомври 1999 г. – само шест дни преди рождения си ден. Близки я откриват в дома ѝ по обед, а за кончината съобщава дългогодишната ѝ колежка Таня Димитрова.

Дълги години Чолакова работи в Българската телевизия и оставя поредица от предавания: „ТВ обектив“, „Пожелахте да видите“, „Телевизията представя“, „Стил“, „ТВ неделник“ и „Модева телевизия“. В тях съчетава разговори, култура, обществена тематика, мода и човешки истории.

За нея телевизионното водене не е просто четене на подготвен текст. Колеги и приятели я описват като изключително взискателна към подготовката, езика, поведението пред камерата и всеки детайл от предаването. Заради характера и професионалния си подход получава прозвището „Желязната лейди на телевизионния екран“.

Сред темите, към които се връща през годините, е документалистиката. „Голямата ми любов е била документалистиката, зад гърба си имам над 20 документални филма на историческа и културна тема“, казва тя в архивно интервю.

Едно от предаванията, с които името ѝ остава трайно свързано, е „ТВ неделник“. В него започва телевизионният път на Милен Цветков, който по-късно става водещ на „По света и у нас“. Чолакова е човекът, дал възможност на бъдещи журналисти да направят първите си стъпки пред публика.

През 2000 г., година след смъртта ѝ, е излъчен документалният филм „Бригита Чолакова – живот като пасианс“. В 28-минутната продукция за нея си спомнят роднини, приятели и колеги, сред които Александрина Исайлова, Боряна Димитрова, операторът Крум Георгиев и музикантът Вили Казасян.

Така 12 октомври остава едновременно рожденият ден на Бригита Чолакова и повод да бъде припомнен приносът ѝ към българската телевизия. Смъртта ѝ е отдавна в миналото, но предаванията, начинът ѝ на работа и гласът ѝ продължават да живеят в архивите и спомените за времето, когато телевизионният водещ можеше да бъде цяла институция.